ЕП е одобрил промени за ускоряване на инвестициите в отбраната

Европейският парламент (ЕП) е одобрил промени за ускоряване на инвестициите в отбраната и подобряване на способността на Европейския съюз (ЕС) да реагира на предизвикателствата в областта на сигурността.

Пакетът предвижда по-бързо издаване на разрешения за отбранителни проекти, опростяване на процедурите за обществени поръчки и премахване на регулаторни бариери пред отбранителната промишленост.

Законодателните предложения бяха неофициално договорени между Европейския парламент и Съвета на 10 юни 2026 г.

Предложенията са предназначени да подкрепят инвестиции в отбраната в размер до 800 млрд. евро през следващите четири години в рамките на инициативата ReArm Europe Plan/Readiness 2030. Новите правила се предвижда да влязат в сила на 20-ия ден след публикуването им в Официалния вестник на ЕС.

Срок за вземане на решения

Една от основните промени е въвеждането на общоевропейски стандартен срок за вземане на решение по заявленията за разрешения за проекти, свързани с отбранителната готовност. Срокът ще бъде 42 работни дни, считано от потвърждаването, че е подадена пълна заявка.

Правилата ще се прилагат например за строителството на нови заводи или разширяването на съществуващи съоръжения.

При извънредни обстоятелства националните органи ще могат да удължат срока най-много два пъти с до 60 дни. Това ще е възможно при сложни проекти или когато са налице рискове за околната среда, здравето и безопасността на работниците и е необходимо допълнително време. В тези случаи общата продължителност на процедурата няма да може да надвишава 102 работни дни.

При липса на последващи действия от националните органи в приложимия срок ще се прилага принципът на мълчаливото одобрение.

Държавите членки ще трябва да създадат и единни контактни точки за инициаторите на отбранителни проекти. Те ще отговарят за електронното проследяване на заявленията, годишното докладване пред Европейската комисия за дейността по издаване на разрешения, подкрепата за малките и средните предприятия и мониторинга на мълчаливите одобрения.

По-опростени обществени поръчки

Промените предвиждат и премахване на регулаторни пречки пред обществените поръчки в областта на отбраната и трансферите в рамките на ЕС на продукти, свързани с отбраната.

Новите правила въвеждат общо разрешение за трансфер на такива продукти. Държавите членки ще трябва да публикуват разрешенията, което според ЕП ще осигури на отбранителната индустрия по-предвидима рамка за трансферите между държавите от ЕС.

При обществените поръчки законодателите са договорили актуализиране и повишаване на прага за прилагане на правилата на ЕС. Максималният срок на действие на рамковите споразумения ще бъде увеличен от седем на десет години.

Държавите членки ще получат и по-голяма гъвкавост при провеждането на спорадични съвместни обществени поръчки.

Повече възможности за инвестиции

Новите правила опростяват управлението и изпълнението на Европейския фонд за отбрана. Актуализирани и изяснени са критериите, на които трябва да отговарят отбранителните проекти, за да получат финансиране от фонда.

Предвижда се приоритет да получават проекти, които демонстрират най-високи стандарти за отлични постижения, качество и ефективност.

Промените актуализират и разпоредбите за увеличено финансиране по Европейския фонд за отбрана както по отношение на допустимите дейности, така и на процентите на финансиране. Целта е да се осигури допълнителна финансова подкрепа за дейности с участие на малки и средни предприятия.

Обхватът на увеличеното финансиране ще бъде разширен и към дейности, разработени в контекста на Програмата за структура за европейско въоръжение (SEAP), създадена като част от Програмата за европейската отбранителна промишленост (EDIP).

Съгласно новите правила държавите членки ще могат да прилагат и определени изключения от регламентите на ЕС в областта на околната среда и химикалите, когато това е обосновано в интерес на отбраната.

ЕП иска по-решителна реакция спрямо хибридните заплахи

В отделен доклад евродепутатите предупреждават за засилени хибридни атаки срещу ЕС и обвиняват Русия и прокситата ѝ за това.

Парламентът посочва, че хибридните атаки са умишлени, комбинирани, основани на разузнавателна информация и координирани действия на държави и недържавни субекти и посредници.

Тези атаки, според евродепутатите, са замислени така, че да изглеждат като изолирани инциденти и да остават под прага на въоръжен конфликт, като в същото време имат потенциал да предизвикат последици, сравними с конвенционална агресия, което значително затруднява установяването на отговорността и ефективната реакция.

Парламентът посочва, че Русия – действаща пряко или чрез множество посредници като Беларус, е държавният субект, представляващ най-сериозната хибридна заплаха, насочена срещу ЕС. Той отбелязва също, че Китай, Иран, Северна Корея и други държави също провеждат хибридни кампании, насочени към подкопаване на европейските демокрации и накърняване на интересите на ЕС в областта на сигурността.

Според членовете на ЕП държавите членки на ЕС трябва да засилят обмена на разузнавателна информация и да укрепят т.нар. единен капацитет за разузнавателен анализ на ЕС (SIAC), който, според доклада, трябва да бъде единственият център за разузнавателна информация в институциите на ЕС.