Стремежът на Европа за превъоръжаване е добра възможност за естонските стартъпи

В офиса си на осмия етаж в Талин Кусти Салм посочва карта с електроцентрали, летища и жп линии във Финландия, прибалтийските страни и Полша. Всички те биха били мишени „от първия ден“ на обстрел с ракети и дронове, ако Русия нахлуе в страната, казва той. „Нито една страна, различна от Украйна, не може да издържи на такива масирани въздушни нападения. Дори за един ден“, отбелязва той, цитиран от Bloomberg.

До миналото лято Салм беше най-високопоставеният служител в министерството на отбраната на Естония. Яростен поддръжник на военната помощ за Украйна, той беше категоричен, че собствената му страна и останалата част от Европа, са хронично неподготвени за руско нападение. Армията се съгласи с него, като поиска 1,6 млрд. евро за достатъчно ракети с голям обсег, за да окаже сериозна съпротива. Това беше огромна цифра, около 10% от годишния национален бюджет на Естония. Правителството не беше сигурно дали може да намери парите. В широко отразен от медиите ход Салм напусна, заставяйки страната да постави въпроса на първо място в дневния си ред. В крайна сметка правителството отстъпи, но Салм не се върна.

Сега той възприема по-практичен подход към въоръжаването на Европа. Наред с бившия главнокомандващ естонската армия, водещ ракетен специалист и един от най-богатите бизнесмени в страната той създаде Frankenburg Technologies, ракетен стартъп, който иска да използва готови сензорни технологии, предназначени за смартфони, за да създаде платформа за противовъздушна отбрана на значително по-ниска цена от тази на съществуващите системи.

Главният изпълнителен директор на Frankenburg Technologies Кусти Салм в офиса си в Талин. Снимка: Peter Kollanyi/Bloomberg

Европа се готви за огромни разходи за отбрана, след като администрацията на президента Доналд Тръмп подстави под въпрос десетилетната американска подкрепа за европейската сигурност. В отговор европейските правителства планират да вложат стотици милиарди долари за разширяване и модернизиране на армиите си.

Тези пари няма да отидат само при големите компании в областта на отбраната, които доминират в отрасъла. Развитието на войната в Украйна показва необходимостта от бързи иновации, каквито стартъпите могат да предложат. „Трябва да се уверим, че имаме решения, които са евтини и могат да доведат бързо до масово производство и в положение, при което цялата страна е военна зона“, казва Томас Йермалависиус, ръководител на анализите в Международния център за отбрана и сигурност в Талин. Европейската отбрана е „узряла за технологична промяна“, допълва той.

Смъртоносна стратегия

В миналото Естония нямаше голяма отбранителна индустрия. До 2018 г. частни компании дори нямаха разрешение да произвеждат взривни вещества. Пълномащабното нашествие в Украйна принуди страната да предприеме действия.

От 2022 г. правителството удвои военния си бюджет. През януари премиерът Кристен Михал обеща да заделя 5% от БВП на страната за отбрана. Естония укрепва границата си с Русия с мрежа от скрити бункери на пехотата и „стена от дронове“, за да засича и сваля враждебни безпилотни летателни апарати, отразявайки бойното поле в Украйна, което се характеризира с окопна война и битка с високотехнологични дронове.

Естонският премиер Кристен Михал на срещата на върха на НАТО в Хелзинки на 14 януари. Снимка: Roni Rekomaa/Bloomberg

Освен че планира завод за взривни вещества, покупка на ракети с голям обсег и въвеждане на данък отбрана, през януари естонското правителство създаде фонд за сто милиона евро, който да инвестира в стартъпи в областта на отбраната. „Изграждаме индустрия от нулата, на празна страница“, коментира Силе Петай, главен изпълнителен директор на SmartCap, която управлява фонда. Необичайно за Европа фондът е съсредоточен изрично върху производството на оръжия.

„Ние сме един от малкото европейски ограничени партньори със смъртоносна стратегия“, казва Петай.

Малката прибалтийска страна вече имаше процъфтяваща технологична общност, тя разполага с най-много стартъпи с оценка от 1 млрд. евро на човек от населението в Европа, сочи доклад на компанията за рисков капитал Atomico, базирана в Лондон. Асоциацията на стартъпите Founders Society казва, че сега има около сто членове, работещи по приложения, свързани с отбраната. Около половината от тях са били създадени през последните три години. „Това е най-бързо развиващият се сектор в нашата технологична индустрия по тъжни и разбираеми причини“, казва Алан Мартинсон, председател на асоциацията.

Сред местните стартъпи са компании, които произвеждат самоуправляващи се бронирани автомобили, платформи, насочени към AI, системи за водене на електронна война и подводни дронове.

Ръководители на някои от най-успешните технологични компании в Естония подкрепят сектора. Plural, компания за рискови инвестиции, подкрепена от бившите служители на Skype и Wise Стен Тамкиви и Таавет Хинрикус, предоставя средства. Маргус Линамае, петият по богатство човек в Естония съгласно класация на естонското бизнес издание Äripäev, е инвеститор във Frankenburg на Салм.

Най-успешният играч в технологично-отбранителния сектор в Европа, германският стартъп Helsing, установи неотдавна офис в Естония. Основана през 2021 г., Helsing сега е оценявана на 5 млрд. евро. Тя започна като компания, ориентирана към изкуствения интелект, но се разшири към доставянето на дронове за Украйна. „Източният фланг е голям приоритет за Helsing, предвид откъде идва най-острата заплаха в момента“, коментира Кади Силде, директор на европейските дейности на Helsing. „Избрахме Естония, защото това е технологична страна със силни таланти в областта на софтуера“, допълва той.

Наземни безпилотни верижни возила на Milrem Robotics чакат за доставка в Талин. Снимка: Peter Kollanyi/Bloomberg

През 2023 г. Milrem Robotics стана първото голямо придобиване на естонска компания в областта на отбраната от международен купувач в сделка с базираната в Обединените арабски емирста Edge Group. Макар че тя беше основана далеч по-рано от сегашната вълна компании, през 2013 г., войната в Украйна даде на Milrem "витрина". Нейните безпилотни военни апарати сега се използват от украинските въоръжени сили за превоз на боеприпаси и евакуиране на ранени войници. „Предимството на стартъпите е, че работят по-бързо и по-евтино и мислят различно“, казва Кулдар Ваарси, главен изпълнителен директор на Milrem Robotics. „Опитът на Украйна показва, че тъкмо това е необходимо“, допълва той.

Много от стартъпите в сектора казват, подобно на Ваарси, че могат да бъдат по-гъвкави и иновативни от мастодонтите в отбранителната индустрия, които обикновено работят по дългосрочни, мащабни договори.

Макар че много танкове, артилерия и летателни апарати продължават да са част от съвременното бойно поле, войната в Украйна показа необходимостта от по-евтини, по-адаптивни системи. Относително евтините дронове могат да унищожават танкове на стойност милиони долари. Няма смисъл да използвате противоракетни системи Patriot на стойност 4 млн. долара, за да свалите дрон-камикадзе „Шахед“, произведен в Иран, който струва под 300 хил. долара, счете естонската разузнавателна служба в свой неотдавнашен доклад.

Прототип на ракета на Frankenburg с украинското знаме. Снимка: Peter Kollanyi/Bloomberg

Тъкмо последният проблем се опитва да разреши Frankenburg на Салм. Стотици хиляди евтини, но смъртоносни дронове излизат от руски заводи. Но в момента Европа няма достъпна контрамярка, казва Салм, и от десетилетия не е правила иновации в стратегията си за противовъздушна отбрана. „Бизнесът с ракети с малък обсег беше в пълна мозъчна смърт през последните 30 години. Години наред отрасълът нямаше интерес да произвежда по-евтино или по-бързо. Това напълно противоречи на предприемаческия дух“, казва Салм.

Той иска да създава евтини, леки ракети, които могат да летят три пъти по-бързо от дроновете и да бъдат произвеждани с милиони. Той планира да ги изпробва в Украйна тази година.

Износни пазари

На фона на паниката, породена от войната и промените в американската политика, Естония вижда добра възможност за навлизане на други европейски пазари за отбрана. От 2022 до 2023 г. приходите от износ на естонския отбранителен сектор са нараснали с почти 60%, броят на работниците в индустрията се е увеличил с над 17%. Украйна стана основната дестинация за износа в областта на отбраната.

Ръстът на разходите за отбрана на Европа може да увеличи многократно добрите възможности за стартъпите. Полша и прибалтийските страни вече обявиха значителни увеличения на бюджета преди шокиращите съобщения на администрацията на Тръмп през февруари, които принудиха други страни, включително Великобритания да последват примера им. Най-вероятният бъдещ канцлер на Германия иска одобрение на извънреден фонд за отбрана на стойност 200 млрд. евро. Салм счита, че европейският пазар в областта на отбраната ще се утрои през следващите пет до десет години.

Инвестициите на компании за рисков капитал в европейски стартъпи в областта на отбраната са нараснали с 24% през 2024 г. до рекордните 5,2 млрд. долара, показа доклад на Фонда за иновации на НАТО от февруари. Фондът с рисков капитал в областта на отбраната и дълбоките технологии беше създаден през 2022 г. и подкрепен от 24 страни членки на НАТО.

Но средства невинаги са налични за малки предприемачи. Екосистемата за финансиране е раздробена, често по национални граници, като държавни фондове подкрепят само местни компании. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), звеното за кредитиране на ЕС, не може да инвестира в оръжия, въпреки че институцията предложи да промени това. Фондът за иновации на НАТО също не може. Освен това армиите обичайно са бавни и консервативни и е малко вероятно да подкрепят недоказани технологии.

„Европейските стартъпи в областта на отбраната не успяват да пробият, защото трябва да платят за продукта, преди да могат да получат първия си договор“, казва Марко Каселехт, ветеран в отбраната, който основал платформата за управление на данни в областта на отбраната SensusQ. „Крайните потребители предпочитат доказани технологии. Това оскъпява навлизането на пазара и затруднява привличането на инвеститори, които искат да видят продажби“, отбелязва той.

Река Нарва, разделяща Естония отляво и Русия отдясно в Нарва. Прибалтийската страна укрепва границата си с Русия и удвои военния си бюджет от 2022 г. насам. Снимка: Peter Kollanyi/Bloomberg

В Естония неотложната нужда да се изгради индустрия не е свързана само с пари. Страната предупреждава за руската агресия от години. Кремъл се забави с изтеглянето на войските си от Естония след независимостта ѝ през 90-те години на миналия век и все още използва страната като мишена при учения за ракетен обстрел. Правителството обвини Русия, че извършва кибератаки, актове на саботаж и че използва други тактики от т. нар. „хибридна война“. След като наблюдаваха как Русия нахлу в Грузия през 2008 г., окупира незаконно Крим през 2014 г., а после започна пълномащабното си нашествие през 2022 г., много прибалтийски страни усещат остра необходимост да се подготвят.

Остава да видим дали са готови. Bloomberg е разговаряла с естонски доброволец от Трета щурмува бригада на Украйна, който воювал като оператор на шпионски дрон в Изиум, Източна Украйна. Войникът разказва за неумолими въздушни нападения на фронта. Мъжете от двете страни прекарват дните си предимно в криене под земята. Навън във въздуха се чува постоянно бучене. Разузнавателни дронове патрулират в небето, наказвайки всяко движение с артилерийски обстрел или обстрел с FPV дронове.

„Трябва да се събудим. Отбранителните способности на Европа са катастрофални. Готова ли е Естония, ако хиляди дронове паднат върху нас? Не можете да си представите колко бързо ще ви убият на бойното поле“, казва той.