Как Rheinmetall се възползва от златната възможност при боеприпасите

Индустрията със сигурност има влияние върху ценообразуването: въпреки че липсват точни оценки, масовата борба за доставки е спомогнала за повишаване на цената на 155-милиметровите снаряди до около 4000 евро за брой, което е доста над довоенните нива. В същото време 120-милиметровите танкови боеприпаси на групата се ползват от ефекта на обвързване: гладкоцевното оръдие на Rheinmetall е де факто стандартът за основните бойни танкове в НАТО, включително Leopard 2 и M1 Abrams.

Въпреки това Папергер заяви пред инвеститорите миналата седмица, че цените на компанията са „много справедливи“, а високите маржове на групата са функция на т.нар. вертикална интеграция.

Той има право: за разлика от почти всички свои конкуренти Rheinmetall може да произвежда изцяло снарядите, включително корпус, взривател, експлозивен пълнеж и гориво за изхвърляне на снаряда от цевта при изстрел. Това е голямо предимство – барутът е в недостиг и Rheinmetall произвежда свои собствени горивни заряди. По този начин той събира повече от общите разходи на клиентите си, като същевременно предлага цени, които могат да надминат тези на конкурентите му с над 20%, посочва компанията.

„Конкурентите страдат от изтичане на маржове при закупуването на компоненти, докато Rheinmetall произвежда всичко“, казва Саш Туса, анализатор в областта на авиацията и отбраната в Agency Partners. „Ако искате да се конкурирате с Rheinmetall по отношение на цената, трябва да правите снарядите изцяло вие.“

Разширяването на производството е увеличило икономиите от мащаба и оперативния ефект. Придобиването на испанския конкурент Expal Systems от Rheinmetall за 1,2 млрд. евро през 2023 г. обаче добави експертен опит в областта на горивата и утрои капацитета на компанията за артилерийски снаряди.

Някои конкуренти не са склонни да се ангажират с разширяване на заводите без твърди поръчки и се обръщат към правителствата за финансиране, докато германската група действа бързо, инвестирайки собствени парични средства. Тя е готова например да открие съоръжение за боеприпаси и експлозиви на стойност 300 млн. евро в Долна Саксония само 14 месеца след пускането му в експлоатация. Очаква се обектът в крайна сметка да доставя 500 хил. снаряда годишно.

В изказване пред германските медии по време на Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец Папергер заяви, че страната му на практика е премахнала бюрокрацията, за да може фабриката да бъде построена бързо, което означава, че разрешителните са получени за няколко седмици. Rheinmetall изгражда още заводи за боеприпаси в Украйна и Литва, както и фабрика за барут в Румъния.

Германия е известна с предпазливостта и бюрокрацията си, но очевидно все още може да натисне педала на газта в условията на криза. Тя няма избор: намаляването на гаранциите за сигурност от страна на САЩ ще накара европейските държави да харчат много повече за собствената си отбрана. Въпреки че съществува риск производителите на боеприпаси да увеличат капацитета си и нарастващата конкуренция да намали цените, задачата за възстановяване на запасите на НАТО едва започва.

Всеки снаряд, който Rheinmetall произвежда в момента, е необходим незабавно. Според компанията изискванията на НАТО към страните членки да разполагат с достатъчно запаси за 30-дневна война с висока интензивност предполагат недостиг на десетки милиони артилерийски патрони. Това е потенциално много изгодна възможност, която може да държи заводите ѝ заети в продължение на години.

Високите маржове на боеприпасите на Rheinmetall заслужават внимателно разглеждане. Но нейната гъвкавост и конкурентоспособност също заслужават признание – и награда.