Защо Европа има толкова малко "еднорози" в отбранителните технологии?

Докато инвеститорите в рисков капитал се надяват да спечелят от бума в разходите за отбрана в Европа, спекулантите, които търсят следващия "еднорог", трябва да преодолеят препятствия като насоките на ЕС в областта на устойчивото развитие и затрудненията за стартиращите компании на пазар от големи основни изпълнители, пише Ройтерс.

Европейският съюз е заделил до 800 млрд. евро за отбрана до 2030 г., като се очаква по-голямата част от тази сума да отиде при основни изпълнители като френската Airbus или германската Rheinmetall.

Но докато големите изпълнители в областта на отбраната са съсредоточени върху задоволяването на рекордното търсене, предизвикано от войната в Украйна, инвеститорите и основателите на стартиращи компании очакват, че стартъпите в областта на отбранителните технологии ще могат да запълнят празнината от гледна точка на иновации в Европа, като развиват технологии, стимулират растежа и евентуално привлекат вниманието на големите играчи по-късно.

„Смятаме, че това е важна тенденция и инвестираме в нея“, казва инвеститорът от Sequoia Джулиън Бек. Неговата компания е инвестирала 15,5 млн. долара в германската компания за автономни дронове STARK през октомври 2024 г., по данни на PitchBook.

Нашествието на Русия в Украйна през 2022 г. и настояването на американския президент Доналд Тръмп страните членки на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт спрямо сегашните 2% подтикнаха ЕС да засили плановете си за военни разходи.

Това също така привлече рисков капитал в европейските отбранителни технологии, който достигна 1 млрд. долара през 2024 г. спрямо скромните 373 млн. долара през 2022 г.

Това е петкратно увеличение от 2020 г. насам, но по данни на Dealroom, доставчик на данни за стартиращи компании, европейският сектор на отбранителни технологии е създал само три "еднорога" – стартъпи с оценка от 1 млрд. долара, и миналата година е привлякъл едва 1,7% от рисковия капитал в Европа.

Пречки

Сред най-големите пречки за навлизането на рисков капитал в областта на отбранителните технологии в Европа са строгите ESG правила на ЕС, които забраняват инвестиции в смъртоносни технологии за еднократна употреба, според десетина инвеститори, компании и правителствени служители, интервюирани от Ройтерс.

Много фондове получават индивидуална подкрепа от правителствата на страните членки или от ЕС, което в повечето случаи им пречи да инвестират в отбрана.

Въпреки подкрепата на ЕС за Украйна само Естония и Финландия са създали фондове, подкрепяни от правителството, които позволяват инвестиции в смъртоносни технологии за еднократна употреба.

Борис Мусиелак, управляващ партньор в американската компания за рисков капитал Smok Ventures, базирана във Варшава, казва, че правилата там са подтикнали фондове като неговия да инвестират в киберсигурност.

„В Полша почти всеки фонд получава част от финансирането си от правителството или от ЕС, което затруднява инвестициите в отбрана“, казва той.

Ян-Хендрик Боеленс, главен изпълнителен директор на базираната в Мюнхен компания Alpine Eagle, която разработва системи за противодействие на дронове, счита, че темата за ESG представлява пречка, която остава за инвеститорите и стартиращите компании.

„Назряват промени, но не мога да кажа, че те вече са се случили, поне не в степента, в която би трябвало“, отбелязва той, имайки предвид промените в политиките на правителствата или инвеститорите за улесняване на повече инвестиции в отбрана.

„Ако не сте чисто оръжие за война, както се казва, тогава смятам, че имате голям шанс да получите финансиране. Ако пресечете тази линия и се превърнете в смъртоносно оръжие, това може да бъде много трудно за финансиране“, казва Боеленс.

Технологии с двойно предназначение

Някои фондове за рисков капитал се опитват да избегнат ESG ограниченията, като се насочват към т. нар. технологии „с двойно предназначение“, които имат както граждански, така и военни приложения.

Тези технологии включват компютърно зрение, при което изкуствен интелект имитира човешко зрение, за да интерпретира визуална информация, роботи, софтуер за киберсигурност и автономни дронове.

И трите европейски „еднорога“, специализирани в отбранителните технологии – германската компания за софтуер, предназначен да подобри вземането на решения на бойното поле, Helsing, германският производител на дронове Quantum Systems и португалската компания за дронове Tekever, се представят на пазара като компании, произвеждащи технологии с двойно предназначение.

Стен Тамкиви е партньор в инвестиционната платформа Plural, базирана в Талин и Лондон, която е инвестирала в Helsing.

„Ние и нашите ограничени на брой партньори споделяме идеята, че защитата на бъдещето на нашите демокрации е морално добро, но някои инвеститори в други фирми казват, че смъртоносното не е приемливо“, отбелязва Тамкиви пред Ройтерс.

Лондонската компания за рисков капитал Balderton оглави през 2025 г. кръг за набиране на финансиране в размер на 160 млн. евро от базираната в Мюнхен компания Quantum Systems.

„Защо точно в тази компания? Мисля, че е щастлива случайност, подходящ екип, компания и момент“, Рана Яред, генерален партньор в Balderton. „Отхвърлихме почти всичко, което бяхме разгледали до този момент“, допълва тя.

Компанията Quantum Systems, основана през 2015 г., произвежда разузнавателни дронове, управлявани от изкуствен интелект, които предоставят информация в реално време от бойното поле и се използват в Украйна.

„Доказахме, че можем да изпълняваме поръчките си благодарение на три години на фронта, с повече от 800 системи в Украйна“, казва един от главните изпълнителни директори на Quantum Systems Свен Крук пред Ройтерс. „Пазарът в областта на отбраната става все по-горещ. Всеки инвеститор вече създава фонд за отбрана“, допълва той.

Миналия месец компанията набра 160 млн. евро, с което общото ѝ финансиране достигна 310 млн. евро. Тя също така достигна статут на „еднорог“, както и Tekever.

Промени в правилата?

С плановете си за увеличаване на разходите за отбрана Европейската комисия се стреми също да преработи правилата, за да позволи на повече инвеститори да участват, същото правят и отделните правителства.

Комисията заяви, че следващата седмица ще предложи да се даде по-голяма гъвкавост на правителствата по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната, още едно предизвикателство, пред което са изправени стартиращите компании.

Те също така трябва да се справят с въпроса как да установят контакти и да продават на големите играчи и на правителствата, които представляват по-голямата част от клиентската база, казват инвеститори.

Във Финландия пенсионната служба на страната, Finnish Industry Investment, отмени клауза, която ѝ пречеше да инвестира в отбрана.

Базираната в Прага Presto Ventures, в партньорство с чешкия оръжеен производител CSG, стартира миналата година фонд от 150 млн. евро, който може да инвестира в технологии за еднократна употреба.

„При двойното предназначение трябва да се съсредоточите не върху един пазар, а върху два, затова трябва да решите проблемите и нуждите на два пазара“, казва Войта Роцек, партньор в Presto Ventures.