След Румъния САЩ планират свиване на военното си присъствие и в България, Унгария и Словакия

Представители на администрацията на американския президент Доналд Тръмп са информирали съюзниците, че намаляването на американското военно присъствие в Румъния е само първи етап, като ще последват и съкращения в България, Унгария и Словакия от средата на декември, съобщава в. „Киев пост“, който информира за изтеглянето на американски войници от Румъния. Според специализираното издание Stars and Stripes, цитирано от румънския новинарски сайт News.ro, ще бъдат изтеглени около 3000 военни от Румъния, България, Унгария и Словакия.

Администрацията на Тръмп отново изпитва трансатлантическото търпение, като дискретно предупреждава няколко европейски столици за предстоящия си план да свие американските войски в Източна Европа следващия месец – ход, който вече предизвиква критики в американския Конгрес и повдига нови въпроси относно дългосрочния ангажимент на Вашингтон към Източния фланг на НАТО, коментира „Киев пост“, цитиран от румънската телевизия Диджи 24.

С нарастването на възмущението от планираното изтегляне на американска ротационна бригада от Румъния, няколко източника са съобщили на вестник „Киев пост“, че тази промяна е само първата стъпка. Длъжностни лица от администрацията са заявили пред съюзниците, че съкращенията в Румъния са само първата фаза, а по-нататъшни съкращения в България, Унгария и Словакия ще последват още в средата на декември – график, който повдига въпроси сред дипломатите от НАТО, които са загрижени за това какво означава това решение за способностите за възпиране на най-уязвимата граница на алианса, пише вестникът.

Двама западни служители, запознати с дискусиите между САЩ и европейските им партньори, заявиха, че Пентагонът обмисля умерено намаляване на силите, отчасти защото европейските сухопътни войски сега се считат за по-добре подготвени в сравнение с предишни години, което прави ограниченото преразпределение на американското присъствие „подходящо“. 

Длъжностните лица, говорили при условие за анонимност, заявяват, че на съюзниците е било съобщено да очакват „вероятност“ от по-нататъшни корекции през следващата година, тъй като настоящите ротационни разполагания приключват. В дипломатически документ на САЩ планираните съкращения в Румъния, България, Унгария и Словакия са описани като „незначителни“, пише "Киев пост".

За да успокоят загрижените съюзници, представители на администрацията подчертават, че броят на американските войски в Полша и Прибалтийските държави – най-силните позиции на алианса на източния му фланг, ще остане непроменен. Те подчертават „стабилния характер“ на разходите за отбрана в тези страни и тясното им сътрудничество с американските сили, подчертавайки, че ангажиментът на Вашингтон към НАТО остава непоколебим.

Съобщенията за намаляване на американското военно присъствие (след първоначалната новина за Румъния) предизвикаха критики в Конгреса, както от страна на демократите, така и от републиканците, като и от двете партии предупреждават, че тази стъпка рискува да окуражи Москва и да подкопае единството на алианса, посочва Диджи 24, като се позовава на „Киев пост“. 

Вчера конгресменът Майк Търнър (републиканец от Охайо), който е ръководител на американската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО, изрази „дълбоката си загриженост“ относно намаляването на войските в страна, която се намира на предната линия на НАТО. 

„Като ръководител на американската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО, съм загрижен за съобщенията за намаляване на американските войски в Румъния“, написа Търнър в социалните медии. Той подчерта необходимостта от „силно и твърдо“ американско присъствие в Европа, особено като се има предвид, че Русия продължава да заема агресивна позиция.

От страна на демократите - сенаторката Жан Шахин (демократ от Ню Хемпшир), която е член на Комисията по външни отношения на Сената, изрази също толкова категорична оценка. Тя нарече съкращенията „дълбоко погрешна стъпка, която подкопава усилията на САЩ да окажат натиск върху Путин, за да седне най-накрая на масата за преговори и да укрепи способността на нашите европейски партньори да се защитават“.

Дипломатът Даниел Фрийд, който е бивш помощник на държавния секретар и един от архитектите на американската политика в Източна Европа след Студената война, заяви пред вестник „Киев пост“, че новата политика отразява по-скоро бюрократични маневри, отколкото последователна стратегия. 

„В администрацията на Тръмп тече дебат относно глобалното разполагане на сили“, обясни Фрийд. Според него обаче намаляването на военните е „грешка“.

Даниел Фрийд изтъкна, че всяко видимо намаляване на американското присъствие в Европа „изпраща грешен сигнал на Путин“ в момент, когато Русия продължава агресията си срещу Украйна и НАТО, пише "Киев пост".

Фрийд отбеляза обаче, че обявеното намаляване е ограничено и до голяма степен символично. „Цифрите са толкова малки, че няма да променят военния баланс“, добави той, но подчерта, че „сигналът е негативен“. 

/БТА/