Парите от Персийския залив може да стимулират европейските стартъпи в отбраната

Иранските дронове „Шахед“ са се превърнали в обезпокоително позната гледка в Дубай. Безпилотни летателни апарати удариха хотел Fairmont и главното летище на града в Персийския залив, както и е забелязано преследване на дронове от изтребител F16 над плажа Ал Мамзар.

Очевидно Обединените арабски емирства (ОАЕ), които понесоха две трети от общо 2150 атаки с дронове през първата седмица на войната в Иран, спешно се нуждаят от подобряване на способностите си за борба с дронове. Това би могло да доведе до вливане на средства в европейски стартъпи в областта на отбранителните технологии, пише Ройтерс.

Конфликтът е изключително лош за Европа. През първите три дни на войната държавите от Персийския залив изстреляха 800 ракети PAC-3 MSE Patriot и до голяма степен успешно сваляха с тях ракети, изстреляни от Иран. Ракетите се движат много по-бързо от дроновете и следователно изискват много по-модерно и скъпо отбранително оръжие.

Световният недостиг на ракети Patriot и други прехващачи, произведени предимно в САЩ, може да доведе до още по-голямо изместване на европейските военни технологии в глобалната опашка.

Пазарът на дронове обаче изглежда по-сложен. Подхранван от прилива на рисков капитал в отбранителния сектор, сега има стотици стартиращи компании в европейското пространство за атаки и защита от дронове, като германските Helsing и Stark, оценявани съответно на 14 млрд. долара и над 1 млрд. долара. Много от тях тестват продуктите си в Украйна, която след вече над четири години война има свои собствени местни групи за борба с дронове с доказани възможности.

Въпреки стремежа на Европа да се превъоръжи, много от фирмите в региона произвеждат по-малко оборудване, отколкото биха могли. Например Украйна. Игор Федирко, който ръководи лобистката група на Украинския съвет за отбранителна промишленост, смята, че местните производители на оръжие може би произвеждат само на 40% от потенциалния си капацитет. Това може би е разбираемо в разкъсваната от война страна, тъй като Киев е фокусиран върху задоволяване на местните нужди, а не върху изграждането на масивна машина за износ на оръжие.

Европейските страни като цяло не действат толкова бързо, колкото биха могли, при възлагането на договори за охрана на източния си фланг чрез инициативи като т.нар. „Стена от дронове“, с изключения като Германия. Резултатът е, че въпреки всички приказки за превъоръжаване, някои стартъпи за дронове и борба с безпилотни летателни апарати с обещаващи продукти в момента са изправени пред сериозен риск от фалит.

От тази гледна точка приливът на нови поръчки от богати държави като Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия би могъл да помогне. Тези страни от Персийския залив вече са обект на обстрел и затова се нуждаят от бързи решения. Те вече потърсиха помощ от президента на Украйна Володимир Зеленски.

Страните от Залива също така разполагат с петрол и средства, инвестирани чрез суверенни фондове. Катарският инвестиционен орган разполага с активи на стойност близо 600 млрд. долара, а Публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия има над 900 млрд. долара. Комбинацията от Инвестиционния орган на Абу Даби, Инвестиционната компания Mubadala и редица други фондове означава, че ресурсите на ОАЕ са още по-големи.

Най-вече им липсват обаче някои основни умения за борба с безпилотните летателни апарати. Според WSJ от 28 февруари ОАЕ периодично използват ракети Patriot, които струват по 4 млн. долара всяка, за да прехванат дронове „Шахед“, чиято цена започва от около 35 хил. долара. В икономически план това струва на страните от Персийския залив повече, отколкото на Иран.

Това наподобява тактиката, която Русия използва в Украйна: изпраща стотици дронове наведнъж, на базата на това, че дори 90% от тях да бъдат свалени, общата цена ще бъде по-малка от един прехващач.

Киев отдавна е наясно с това и сега разполага Merops на стойност 15 хил. долара - прехващачи за многократна употреба, създадени от Project Eagle на бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмит, и дори по-евтини варианти като Octopus и Sting.

Други групи, като германската TYTAN, разработват подобни евтини продукти. Този комплект е точно това, от което държавите от Персийския залив под обстрел, се нуждаят.

Изобилието от евтини прехващачи е от решаващо значение за възпирането на масови атаки с дронове. Те обаче са само част от картината. ОАЕ и техните съседи ще се нуждаят и от сензори, специфични за дронове радари и възможности за електронна война, произведени от компании като украинската Kvertus.

Държавите от Персийския залив ще изискват и софтуер, предлаган както от европейски, така и от украински групи, който да помага за насочване на прехващачите към дронове. Междувременно Зеленски вече е започнал да разполага квалифициран персонал за прехващане в Персийския залив.

Част от хардуера и софтуера, закупени от страните от Персийския залив, подобно на Merops на Project Eagle, ще бъдат американски, но значителна част е от Европа. Новото голямо търсене би трябвало да даде на младите доставчици в региона, много от които могат да имат само един договор и един купувач, по-голяма диверсификация.

Инжектирането на инвестиции в Европа би могло осезаемо да увеличи мащаба и оценките на стартиращи компании за борба с дронове, според Джонатан Димсън, който ръководи европейската отбранителна работа на McKinsey. Това би могло да доведе до появата на еднорози като германската група Quantum Systems за 3,5 млрд. долара и други играчи като британската Cambridge Aerospace.

Поток от пари от Персийския залив ще ускори интеграцията на украинския отбранителен опит в по-широкия европейски пазар. Морската група за дронове UFORCE наскоро стартира глобално с централа във Великобритания. Нов поток от работа би могъл допълнително да насърчи други украински компании с ноу-хау да си партнират с европейски отбранителни групи, които имат връзките и възможностите да сключат големи договори.

Украйна все още трябва да улесни износа на своите местни звезди в отбраната, като прехващача на дронове SkyFall. През последните месеци имаше признаци на напредък, но ограниченията остават. SkyFall например изчислява, че би могла да изнася до 20% от месечната си производствена цел от 50 хил. единици, без да прави компромис с вътрешните нужди.