Преломен момент настъпва във войната в Украйна

Ситуацията на терен

„Интензивността се запазва, но качеството на руските щурмови действия стана много ниско“, обяснява пред Украинската служба на BBC съоснователят на аналитичния OSINT проект DeepState Руслан Микула.

По данни на организацията май 2026 г. е месецът с най-слаб териториален напредък на Русия от октомври 2023 г. насам, когато започна стратегическата ѝ настъпателна операция. Според DeepState през май руските сили са окупирали едва 14 квадратни километра украинска територия. За сравнение, през цялата 2025 г. Русия е завзела около 4300 квадратни километра. Спадът е очевиден.

Същевременно през май руската армия е загубила значително повече територии, отколкото в предходни периоди. Главнокомандващият Сирски казва, че украинските сили са освободили със 100 квадратни километра повече територия, отколкото са загубили.

От началото на годината Украйна е освободила общо 600 квадратни километра, твърди той. Микула обяснява това с изтощението на руската армия: „При руснаците има пълна деградация на тактическото звено. Ако през 2025 г. виждахме щурмови групи от по 10-20 души, а през 2024 г. дори колони от по 50 души, сега атакуват по един, най-много по двама. Факт е, че противникът се изтощава. Не можеш години наред да блъскаш глава в бетонна стена и да не се окървавиш.“

За изтощаването на руските сили допринесе и промяната във философията на действията на украинската армия. Акцентът върху унищожаването на живата сила на противника, обявен от новото ръководство на Министерството на отбраната и дълго критикуван от военни и експерти, доведе до ситуация, в която Русия за първи път започна да изпитва недостиг на личен състав на предната линия.

Дори когато руски подразделения успяват да преминат през зоните под огневи контрол, те често остават откъснати от логистичната си поддръжка. След кратко време украинските сили успяват да прочистят населените места от подобни проникнали групи. На руските карти обаче тези населени места продължават да фигурират като „превзети“, което създава допълнителен хаос и затруднения за по-нататъшното настъпление.

Най-яркият пример е Купянск в Харковска област, който руската армия по документи е „превземала“ поне три пъти от края на 2025 г., но реалноне го контролира.

За да промени ситуацията, руското командване се опитва да разтегли украинската отбрана чрез прониквания по границата в Сумска и Харковска област. В повечето случаи тези атаки не са мащабни и дълбочината на пробивите не надвишава 4-5 километра.

Все пак има направления, по които Москва продължава да запазва стратегическата инициатива и концентрира основната част от ресурсите си. Това са районите около Покровск, Гуляйполе и Константиновка. Именно последното направление предизвиква най-сериозни опасения.

Проблемът Константиновка

Натискът върху града започна да се засилва през пролетта на 2026 г., когато руските войски се приближиха плътно до южните, източните и западните му покрайнини. Те започнаха систематично да отрязват фланговете и да въвеждат щурмови групи директно в градската застройка. Паралелно с това руската авиация ежедневно нанася удари по жилищни квартали и принуди украинските сили да се изтеглят на север към съседния град Дружковка.

В публикация на DeepState от 16 юни се посочва, че при сегашните условия окупацията на Константиновка изглежда неизбежна. „Константиновка е вратата към Славянско-Краматорската агломерация. Противникът знае това и го отчита в по-нататъшните си настъпателни планове. Когато Константиновка падне, а това е въпрос на време, следваща ще бъде Дружковка, която в момента има изключително важна логистична роля, а след нея и Краматорск“, казва се в съобщението.

Според Руслан Микула тежката ситуация около Константиновка е по-скоро резултат от грешки на украинското командване, отколкото доказателство за ефективността на руските действия. „Този въпрос трябва да бъде зададен на Генералния щаб на украинските въоръжени сили. Защо, като знаеха колко тежка е ситуацията, те продължават да я пренебрегват и да я защитават със съществуващите сили? Противникът все още има потенциал за напредък, а украинските части там са крайно изтощени“, посочва той.

Най-голямата опасност според него е, че руските сили са успели да преодолеят зоната под огневи контрол в южните покрайнини на града и вече почти безпрепятствено навлизат в градската среда. Изтласкването им оттам ще бъде изключително трудно.

Командването на 19-и корпус на украинските въоръжени сили, който отговаря за отбраната на града, също определя ситуацията като сложна. „Не ни достигнаха сили, за да спрем окончателно противника пред самия град. Това обаче се дължи и на факта, че не отбранявахме всяка позиция на всяка цена. Пазим военнослужещите си, защото не разполагаме с неограничен човешки ресурс. За съжаление, днес противникът вече е почти в покрайнините на Константиновка, с изключение на някои направления от изток и юг“, заяви командирът на корпуса бригаден генерал Олександър Бакулин.

По думите му, в града се намират между 120 и 150 руски военнослужещи, които контролират отделни сгради. Въпреки това генералът смята, че успехите на противника скоро ще достигнат своя предел. „Убеден съм, че в рамките на един-два месеца ще успеем да спрем това по целия фронт, така че всички да видят резултата: противникът спира.“

Един от командирите на щурмови полкове заявява пред медията, че е твърде рано да се говори за обрат във войната, но продължаващата кампания срещу руската логистика скоро трябва да даде резултати. „Засега не бих говорил за никакъв прелом. Нека изчакаме. Това, което мога да гарантирам, е, че скоро ще има много добри новини.“

(Продължава на следващата страница)