Преломен момент настъпва във войната в Украйна

Войната в тила

Именно това е вторият фактор за успехите на украинската армия през тази година. Военните действия все по-силно се пренасят в тиловите райони.

Появата на голям брой сравнително евтини, но високотехнологични украински дронове от клас middle strike, способни да нанасят удари на оперативна дълбочина, значително усложни положението на руските сили в окупираните територии. На места ситуацията вече се определя като критична.

Особено ясно това личи в Крим, който според руски военни блогъри е заплашен от фактическа блокада заради задълбочаващата се криза с горивата. Украинските сили атакуват денонощно руския транспорт както на полуострова, така и по пътищата, водещи към него. Най-засегнати са магистрала А-280 от Таганрог през Мариупол, Бердянск и Мелитопол към кримските провлаци, както и трасето А-291 от Кримския мост през Керч към Симферопол и Севастопол.

„През последните две седмици товарният трафик по съответния участък е намалял с приблизително 71% - от 3800 на 1100 превозни средства дневно. Това не означава пълна блокада, но показва съществено ограничаване на логистичните възможности на противника и го принуждава да използва алтернативни маршрути“, съобщават Силите за безпилотни системи на Украйна.

Системни удари се нанасят и по мостове и пътища, свързващи Крим с континенталната част на Украйна. Цел на атаките стават и железопътни локомотиви на полуострова.

Защо Крим е толкова важен?

В началото на пълномащабното руско нахлуване Крим беше основният логистичен център за снабдяване на цялата южна групировка руски войски. През полуострова преминаваха доставки на техника, оръжия, боеприпаси, гориво и личен състав.

С развитието на бойните действия обаче ролята му постепенно отслабна. След украинските удари морските маршрути станаха опасни, фериботите бяха унищожени, а голяма част от корабите на Черноморския флот бяха преместени в по-безопасни руски пристанища. След серия украински атаки Кримският мост се използва ограничено, основно за лек автомобилен транспорт.

Въпреки това Крим остава ключов елемент от руското военно присъствие в Черно море. Там се намират множество военни бази, пристанища, летища, ракетни комплекси и радиолокационни станции. За снабдяването на полуострова с население от близо 2,5 милиона души са необходими огромни ресурси. Освен това Русия е принудена да държи там резерви за евентуална украинска десантна операция.

На практика Крим вече не е толкова транспортен възел, колкото военен плацдарм, който сам се нуждае от постоянно снабдяване. Изолирането му увеличава натиска върху цялата руска логистична система и създава сериозни материални и социални проблеми.

Въпреки това едва ли може да се очаква бърз ефект върху бойните действия на фронта.

Същото важи и за ударите по заводи и петролни бази в дълбочина на руската територия. Макар Русия да търпи сериозни загуби и на много бензиностанции вече да има ограничения за продажбата на горива, това все още не оказва пряко влияние върху бойните действия.

Проблемите с фронтовата логистика

Поставянето под огневи контрол на пътищата в руския тил заплашва снабдяването на руските войски на предната линия. Украински дронове проникват дълбоко на контролираните от Русия територии и атакуват военна техника и цистерни с гориво.

Остър недостиг на горива вече се наблюдава в Донецк и други окупирани райони. За проблема съобщават и военнослужещи, които отговарят за снабдяването на фронтовите части.

Без гориво воденето на война е невъзможно. То е необходимо не само за техниката, но и за електрогенераторите, без които няма комуникации, управление и възможност за зареждане на батерии.

Дали Русия ще успее да овладее горивната криза до голяма степен ще определи развитието на ситуацията през следващите месеци. Засега тя използва резервите си и доставя гориво на малки партиди с цивилни или маскирани като цивилни превозни средства.

Украинските удари срещу военна инфраструктура на дълбочина над 100 километра също създават проблеми за Русия. С всяка успешна атака става все по-трудно да бъдат компенсирани загубите на радари, системи за противовъздушна отбрана, наземни станции за управление на дронове и квалифициран персонал.

Дори успешните удари по оперативния тил все още не означават обрат във войната. Те създават предпоставки за забавяне на противниковото настъпление и евентуална бъдеща офанзива на Украйна.

Не бива да се забравя и че Русия също нанася удари по украинския тил, като увеличи атаките с балистични и крилати ракети. Москва също се стреми да нарушава логистиката на противника и засилва ударите по железопътната инфраструктура, като все по-често под обстрел попадат централните и западните райони на Украйна.

„Когато четете за успешни украински удари на средна и голяма дистанция, представяйте си, че Русия нанася съпоставими удари“, отбелязва украинският военен анализатор и координатор на групата „Информационна съпротива“ Олексий Копитко.

„Русия се сблъска с нещо, което досега не беше преживявала, и се опитва да се адаптира, но не прекратява атаките. Засега. На места обаче вече изостава с адаптацията, което увеличава риска от сериозни сривове“, пише той.

(БГНЕС)