Тръмп се умори да въоръжава съюзниците на САЩ – Южна Корея излиза на сцената

Отделно, южнокорейската армия демонстрира готовност да предлага трансфер на технологии и местно производство. Това е трудно за постигане при договорите с традиционните западни износители на отбранителна продукция.

Самата отбранителна индустрия в Южна Корея е продукт на такъв трансфер на технологии. Лицензирането на производството на чуждестранни оръжия, много от които от САЩ, е в основата на оръжейната индустрия на Южна Корея от 70-те години на XX век. Компаниите са склонни да изграждат местни производствени центрове и да споделят технологиите си с други страни, за да се откроят на пазара. Това е особено привлекателна оферта за средните сили, които се опитват да станат по-самостоятелни, тъй като дългогодишните геополитически съюзи ерозират.

За Варшава надеждата е, че трансферът на технологии и местното производство от южнокорейските отбранителни компании ще съживят вътрешни отбранителен сектор, ще генерират работни места и ще създадат регионални центрове за поддръжка.

Южнокорейските отбранителни компании печелят одобрение и с готовността си да персонализират продуктите си въз основа на нуждите на клиентите. Египет например отправи необичайно искане към южнокорейската Hanwha Aerospace: гаубица, предназначена за бомбардиране на цели на сушата, да бъде модифицирана, за да поразява движещи се военни кораби в морето.

Това е нетипичен начин за използване на артилерия - подобни модификации никога не са били правени за южнокорейските самоходни гаубици K9. Това обаче би спестило на Египет много пари, като елиминира необходимостта от складиране на резерви от специални противокорабни ракети. От Hanwha модифицираха системите, които преминаха успешни тестове. Така Египет разполага с нова опция за крайбрежна отбрана, а Сеул – с още един силен аргумент да увеличава продажбите. Кайро закупи южнокорейски оръжия за 1,7 млрд. долара през 2022 г.

Често пренебрегвано предимство на сделките с южнокорейските производители на отбранителни технологии е липсата на политически багаж - нещо, което няколко водещи износители на оръжие изглежда притежават. Много европейци не харесват администрацията на Тръмп, покупките от противници като Китай и Русия е немислимо, а репутацията на Израел е опетнена заради войната в Ивицата Газа.

„Никой няма да държи сметка: „Защо купувате оръжия от Корея?“, коментира Рамон Пачеко Пардо, професор по международни отношения в King's College London и автор на няколко книги за Корейския полуостров.

Надеждността на Южна Корея я издига като политически победител - особено в сравнение със САЩ, които се затрудняват да се справят с търсенето и забавят доставките. Всички тези фактори – скоростта, достъпността, щедрият трансфер на технологии, персонализирането и политиката, подкрепят страната да се утвърди на пазар, на който традиционно е трудно да се пробие.

Въпросът е накъде на поеме Сеул оттук нататък. Южна Корея има амбиции да стане четвъртият по големина износител на оръжие в света до 2030 г. Целта е трудна за постигане, но страната има подкрепата на рекламата посредством войната с Иран. Cheongung-II, система за противовъздушна отбрана, произведена от LIG Nex1, която никога не е била тествана в бой до този момент, свали 29 от 30 ирански дрона, насочени към Обединените арабски емирства (ОАЕ). Това е сигнал за света, че южнокорейските оръжия са достъпни и ефективни.

Най-голямото предизвикателство за страната е да излезе от сянката на утвърдените ѝ конкуренти. Докато танковете и системите за противовъздушна отбрана получават възторжени отзиви, самолетите и големите военноморски кораби все още не са привлекли особено внимание. Южнокорейците се надяват да променят това със сделка за подводници на стойност 60 млрд. долара, която Hanwha Ocean се опитва да подпише с Канада. Това би била най-голямата сделка за военни поръчки в историята на Отава.

Южна Корея има сериозен конкурент за тази сделка – германският гигант ThyssenKrupp Marine Systems, която има дългогодишен опит в производството на подводници за страните от НАТО. Очаква се Канада да обяви печелившата компания по-късно през юни.

Европа също така все повече настоява за „стратегическа автономия“, желание за намаляване на зависимостта от неевропейски доставчици на отбранителна техника и укрепване на собствената европейска отбранителна индустрия. Идеята назря в отговор на нарастващата несигурност около ангажиментите на САЩ към европейската сигурност. Стремежът към покупки на „произведено в ЕС“ и укрепване на пазара ще повлияе на Южна Корея в дългосрочен план.

Влизането на Южна Корея в европейския пазар на НАТО значително наруши установената пазарна динамика. За да се противодейства на това и да се насърчи единен европейски пазар на отбрана, финансовите инициативи на ЕС дават приоритет на европейските изпълнители и ограничават участието на трети страни.

Има го и въпросът с Япония. В продължение на десетилетия Япония на практика забраняваше износа на смъртоносни оръжия съгласно своята пацифистка следвоенна конституция. Това се промени през април, когато премиерът Санае Такаичи обяви, че страната ще премахне ограниченията си. Това отвори вратата за сделки със съюзници.

Токио не започва от нулата: японските фирми вече произвеждат сложни оръжейни системи съвместно със САЩ и имат добре установени връзки с Югоизточна Азия. Филипините вероятно ще са първият клиент на Япония, а това ще свие печалбите на Южна Корея в региона.