Обсъждат се миротворци в Украйна, които да отговарят на стрелба, но без технологии от САЩ. Крим пак е под обстрел

Разполагане на миротворци в Украйна е част от обсъждани гаранции за мир, пише британското издание The Guardian. Според публикацията те ще имат право да отговорят на стрелба при евентуален сблъсък с руски военни, но няма да ползват американски технологии, включително и Starlink. По план мисията ще бъде сформирана от британски и френски военни и контингентът ще бъде 2800 души.

Засега това обаче е само хипотетичен план, а гаранциите за сигурност ще бъдат дискутирани по-късно днес (5 ноември) на ниво технически екипи между представители на Франция, Германия, Великобритания, европейските институции, САЩ и НАТО. Част от работата вече започна с дискусии, в които участва и Световната банка и представители на бизнес организации, като темата е била възстановяването на Украйна след войната.

Тече и подготовката за тристранните преговори между САЩ, Украйна и Русия в Абу Даби, насрочени за 10-11 ноември.

Украинският президент Володимир Зеленски анонсира срещите в Брюксел и допълни, че е разговарял с американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, с които е обсъдил възможността за подсилване на противовъздушната отбрана на Украйна и доставките на зенитни ракети за Patriot.

Зеленски е в Испания и темата за ПВО ще е една от основните в предстоящите разговори. Според публикации в медиите Мадрид има в запас ракети за Patriot, чийто срок за експлоатация изтича. Преди дни американският Държавен департамент позволи сделка за покупката на 500 ракети за системата, но тя може да бъде осъществена през 2030 година. Въпреки това украинският президент отбеляза, че тя може да помогне за размяна или други сделки сега.

В края на октомври бяха планирани разговори между Европа, САЩ и НАТО, но на по-високо ниво - с участието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, на Европейския съвет Антониу Коща и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Те обаче бяха отложени по искане на САЩ.

НАТО активно наблюдава Черно море и Крим

НАТО активизира разузнавателната си операция в Черно море и Крим, сочат наблюдения на военния анализатор Михаил Звинчук, създател на популярния руски военен канал в Telegram - "Рибар". Според него част от активността може да бъде обяснена с атаките по корабите край бреговете на България и Румъния, но авиация на НАТО и отделно от САЩq извършват и полети, чийто обхват достига Крим и Краснодарския край. Отделно Украйна има собствени разузнавателни дронове, които също предават нужната информация за атаките по полуострова, смята анализаторът.

Разузнавателната дейност в Черно море. Схема: "Рибар"

В нощта срещу 5 ноември Крим отново е под масиран обстрел и местни жители съобщават за серии от взривове около военното летище Хвардийске, в Евпатория, Севастопол и Керч. За часове Кримският мост беше затворен за движение. На този етап няма данни за нанесените щети, а проблемите с енергийната система на полуострова продължават. Големите градове са без ток и електротранспорт и тази сутрин като няма информация кога ще бъде възстановено електрозахранването.

В нощта срещу 5 ноември беше атакувана и рафинерията в Рязан, която е собственост на "Роснефт". Капацитетът на рафинерията е преработката на около 17 млн. тона петрол годишно. Местните жители съобщават за сериозен пожар и в склад на Wildberries в града.

Рязанската рафинерия беше атакувана на 15 октомври - последният украински удар преди около двуседмична пауза през октомври. Русия обаче продължи масираните удари по енергийните обекти в Украйна, които остават големите градове, включително и Киев, без електрозахранване, топлоподаване и ВиК.

Руското Министерство на отбраната отчита свалени 496 дрона над територията на Русия, акваторията на Черно море и окупирания Крим.

Сводаката на ВВС на Украйна пък отбелязва изстреляни към територията на страната две ракети Х-35 и 128 дрона от различни видове (65 реактивни). Системите за ПВО са унищожили 105 дрона, от които 48 реактивни. Съобщава се за директни попадения в 18 локации, част от които са отново по енергийни обекти в Киевска област.

Украйна удържа Орихив и контраатакува в Мала Токмачка

ВСУ успя да удържи Орихив и контраатакува в Мала Токмачка, съобщава руският военен наблюдател Михаил Звинчук, анализиращ развитието на бойните действия в Запорожка област. Русия воюва за Мала Токмачка от първите дни на пълномащабната война с променлив успех. Военният наблюдател отбелязва още и ожесточените боеве около Костянтинивка през последните дни.

Сводската на Генералния щаб на ВСУ за миналото денонощие (1715-ия ден от пълномащабната война) сочи 9 атаки в Костянтинивка, но най-интензивни са боевете в Покровското направление (17). Ожесточена е и битката в Хуляйполе (9), както и в приграничните зони на Харковска област (6).

В Купянск, Краматорск, Олександривка и Орихив няма данни за бойни действия. В прифронтовите зони обаче има ръст на ударите с авиационни бомби. Данните сочат 89 въздушни удара с 289 бомби.

През миналото денонощие ВСУ съобщава за 184 бойни действия по цялия фронт спрямо 208 ден по-рано. Русия е извършила и 2,4 хил. артилерийски обстрела и е използвала и 7 хил. fpv-дрона.

Ударът в Комишуваха вероятно е най-смъртоносният за цивилното население досега в Украйна

Четвърти ден продължава спасителната операция в бомбоубежището в прифронтовия град Комишуваха (Запорожка област), по което бяха изстреляни девет тритонни авиационни бомби.

До този момент загиналите при удара са 40 души, но се издирват още 30 души, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

Бомбоубежището е всъщност подземно училище, изградено преди около година, но през това лято децата бяха евакуирани от града заради приближаването на фронтовата линия. В Комишуваха все още има останали жители - основно възрастни хора. Атаката по града беше извършена в понеделник, когато в училището се раздава хуманитарна помощ за жителите.

Снимка: ДСНС Украйна

Михаил Звинчук посочва, че в операцията е включена тежка строителна техника, а кадри от мястото показват свободно движещи се хора. В същото време руската армия съобщи на 21 октомври за окупацията на Юливка - на 5 км от населеното място, и според анализатора е спорно дали подобна операция може да бъде реализирана, ако действително руските военни са толкова близо. След първите атаки те са слезли в бомбоубежището, поразено след това от авиационните бомби.

Снегът и калта са новите предизвикателства за украинските роботи

Украинските военни разчитат все повече на роботизирани системи, които заместват войниците в много опасни мисии - доставки на храна и оръжия за предни позиции, евакуация, разминиране и дори защита на позиции. Тази техника навлезе много широко през 2026 година и сега е изправена пред ключов тест - лошото време през зимата, пише Business Insider.

Изданието припомня, че снегът и калта са изпитание за военната техника в Украйна. Операторите на дронове отдавна коментират, че през зимата управлението е предизвикателство - животът на батериите е по-кратък, дъждът и снегът замъгляват камерите, а падналите листа премахват възможностите за прикритие.

Наземните системи имат и още един проблем - придвижването в калта и снега.

BI обаче отбелязва и още един позитив от разработката на дронове в Украйна - производителите поддържат обратна връзка с бойното поле и правят редица модернизации в рамките на седмици. Това вече се случи с летящите дронове.