Новата Вавилонска кула на Европа

Европейският парламент (ЕП) ще стане по-шумен, по-буен, по-объркващ и труден за работа след изборите, пише FT в свой коментар. Скокът в подкрепата за антиевропейските партии вдясно и ляво в държави като Франция, Великобритания и Германия оставя институцията без никакво ясно мнозинство от двете страни на политическия спектър.

Седмиците на политически препирни изглеждат неизбежни, тъй като новите членове на ЕП се борят да сключват съюзи с странни партньори, а най-големите партии се борят за мнозинство, за да се определи кой ще бъде следващият президент на Европейската комисия (ЕК). Първите дискусии ще се състоят утре, когато лидерите на Европейския съюз (ЕС) се събират на неформална вечеря.

Може да има и продължителен застой между парламента и Съвета на ЕС, за да се реши кой да замени Жозе Мануел Барози. Това изправя Барозу пред перспективата да работи още известно време.

Вниманието на всички обаче е фокусирано върху възхода на популистките партии, въпреки на Стария континент като цяло картината е смесена и подкрепата за тях – твърде различна. В Германия например - страната с най-голям брой членове на Европейския парламент, евроксептичната Alternative für Deutschland не се очаква да вземе повече от няколко места, а в Италия Демократическата партия на премиера Матео Ренци води убедително пред “Движение пет звезди” на комика Джузепе (Бепе) Грило.

Във Франция и Великобритания обаче - две от трите най-големи електорални групи след Германия, евроскептиците си гарантираха потресаващ дял от гласовете на избирателите. В Гърция – държавата с най-сериозните бюджетни ограничения заради кризата, антиевропейският вот се раздели между крайната левица СИРИЗА, която води в резултата, и крайнодясната “Златна зора”. 

Въпросът, който стои пред евроскептиците, е дали ще могат да направят някаква сериозна разлика в политиката на Европарламента. Партиите са коренно различни, с малко връзки помежду им. За да спечелят внимание, те трябва да образуват политически групи с поне 25-ма членове в най-малко седем различни държави-членки. Дори и тогава има вероятност да бъдат разделени в три или четири групи. 

Дясноцентристката Европейска народна партия – своеобразен “дом” на канцлерът на Германия Ангела Меркел, но не и на британските консерватори на Дейвид Камерън, ще продължи да бъде най-голямата група в Европейския парламент (212 места според прогнозите).

Групата на социалистите център-ляво се очаква също да вземе значителен дял от местата в ЕП благодарение на широката реакция срещу икономическите ограничения и рецесия в южната част на Европа, но според ранните прогнози те ще са по-малко от 200.