ИПИ: Защо автоматизацията не създава безработица*

Роботизацията и автоматизацията създават страхове от масова безработица. Докато загубата на работни места в някои отрасли е неизбежна, скорошно проучване на Джеймс Бесен, разглеждащо ефектите върху производството на стомана, текстилната и автомобилната ромишленост за последния век в САЩ) показва, че тези процеси също така водят и до увеличаване на заетостта.Кое обяснява защо в даден период от време технологичният напредък води до нови работни места в едни сектори и безработица в други сектори в друг период?

Отговорът на този въпрос би ни дал по-добра представа защо информационните технологии изглежда имат позитивен ефект върху заетостта днес, пише в анализа на  Весела Кръстанова*.

Проучването отличава променящият се характер на търсенето като ключов фактор при определянето на това дали автоматизацията увеличава или намалява заетостта. Това е така, защото когато стоките са толкова скъпи, че това създава неудовлетворени нужди на пазара, потребителското търсене е много чувствително по отношение на технологичното развитие, което подобрява качеството и намалява цените (икономистите наричат това еластично търсене). И обратното - когато след време стоките станат достъпни за потребителите, последващи технологични развития не се отразяват на търсенето, защото то е до голяма степен задоволено (нееластично търсене).

Aко търсенето стане относително нееластично, тогава ръстът на доходите и спадът на цените ще генерират само умерено увеличение на търсенето, което е недостатъчно за повишаване на нетната заетост. А тогава загубата на работни места е неизбежна. Или  с други думи не технологичният напредък, а пренасищането на пазара обяснява спада в заетостта в засегнатите индустрии.

Как автоматизацията създава работни места

Автоматизацията не само намалява количеството работна ръка, необходимо за производството, да речем, на метър плат. В една конкурентна икономика тя също така намалява цената на тази плат и подобрява неговото качество. И тези промени увеличават търсенето на плат. Ако то се повиши достатъчно, заетостта в текстилната промишленост ще се увеличи, макар че по-малък брой хора са необходими за производството на един метър плат.

Производството на дрехи е бил трудоемък процес през 19-ти век, а дрехите са били скъпо удоволствие заради големия брой хора необходими за направата им. До средата на 20-ти век, с голямото напредване на автоматизация на процесите и многократното намаление на цените, обаче, търсенето се увеличава многократно. След 1950 г. обаче новият спад в цените не се отразява значително на търсенето, следователно и заетостта спада.

Графиките ясно показват големия ръст на потреблението на глава от населението в текстилния отрасъл, докато производителността расте и цените падат преди 1950. Заетостта се увеличава, защото търсенето расте с по-бързи темпове отколкото производителността. Обратният процес е видим на графиката след 1950 г. - спадът на търсенето с времето е по-голям в сравнение с производителността на глава на населението, което води до безработица.

Графиката показва търсенето (потреблението) на глава от населението спрямо производителността на труда, умножена по дела на работната сила в продукцията