Обезлюдяването е голямото проклятие на Източна Германия

Предстоят избори по-късно тази година в три източногермански провинции – по-голяма част от бившата Германска демократична република. И в трите общата популярност на крайната левица и крайната десница е по-голяма от тази на сега управляващата коалиция. В Бранденбург – провинцията, която обгражда Берлин, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е най-популярната партия.

Според Феликс Рьозел от института за икономически изследвания Ifo, който публикува доклад в сряда, една от причините за това може да е, че източните посткомунистически провинции в страната не успяха да обърнат тенденцията за обезлюдяване, започнала през 50-те години.

Според Рьозел броят на хората в източните части на страната (включително в някогашния Източен Берлин, който обикновено не се включва в официалната статистика като част от Изтока), се е свил до нивото си от 1905 г., а в някои планински региони до това от средата на 19 в. Според Рьозел това може да се окаже рядко обсъжданата причина за нарастващото недоволство на Източна Германия.

Намаляването на населението, което се запазва като тенденция от 1949 г. насам, може да се окаже, че има по-голямо влияние върху Източна Германия, отколкото се смяташе преди това. Ситуацията допълнително се утежнява и от разочарованието от така очаквания преход към демокрация и пазарна икономика след 1990 г., който не промени нищо в процеса на раздалечаване на Изтока от Запада, а напротив. Силната дългосрочна тенденция може би засенчва всеки краткосрочен успех като настоящото облекчаване на пазара на труда и увеличаването на приходите, което е в сила от 90-те насам.

Германското правителство, което регулярно твърди как разделението между Изтока и Запада в страната се свива, набляга през последните години на това, че отливът на хора от източните провинции до голяма степен е спрял. През 2016 г. Изтокът дори е привлякъл с 1000 души повече, отколкото е загубил. Но увеличението се дължеше основно на столицата Берлин, нейните бранденбургски покрайнини и – в по-малка степен, на Саксония, друга провинция, на която ѝ предстоят местни избори по-късно тази година (третата е Тюрингия).

И може би е по-добре да гледаме на динамиката на населението по начина, по който го прави Рьозел – не през вътрешномиграционните числа, а на базата на нарастващото различие между Изтока и Запада.

Според него населението на западните провинции се е увеличило с 60% отпреди Втората световна война насам, а това на източните е намаляло с 15%. И пропастта продължава да се разраства, отчасти защото в Западна Германия отиват повече мигранти. На изток както относително по-голямата бедност (спрямо Запада – бел. ред.) и популярността на антиимиграционната политика ги плаши.

Обезлюдяването, разбира се, отчасти е икономически проблем. Но също така е и психологически. Източна Германия е по-възрастна от Западна – и застарява все по-бързо. Особено селските общности стават все по-малко пълни с живот и се появява едно усещане за поражение, което подклажда недоволство от кохезионните усилия на германското правителство.

Дори големите източногермански градове като Дрезден и Лайпциг, често пъти наричани „нов Берлин“ през последните години, са по-провинциални и вълнуващи заради влошаването на демографската картина. Според Рьозел, ако те се разрастваха със същия темп като Западна Германия, всеки един от тях би бил два пъти по-голям, отколкото е днес, с население от над 1 млн. души.

Източна Германия, разбира се, не е единственият регион в Европа, който страда от подобна мрачна демографска реалност. Девет от 28-те страни членки на Европейския съюз са с намаляващо население през 2017 г., като Литва е загубила почти 14 души от всеки хиляда, а Хърватия – 12 от всеки хиляда.

Обезлюдяването обаче не се дължи само на посткомунистическата реалност: Гърция, Португалия и Италия също са в списъка. Не всички от тези държави са възприели екстремната, популистка политика в такава степен, както Източна Германия – поне все още не. Ефектът от обезлюдяването върху изборните предпочитания все още не е привлякъл достатъчно интереса на изследователите, но ако Рьозел е прав, то пораженията в отделните общности би се оказала трудна бариера за преодоляване при борбата с популизма в много части на Европа.

Като бивша източногерманка германският канцлер Ангела Меркел със сигурност трябва трябваше да направи повече за да затвори пропастта в размера на неселението в Изтока и Запада по време на 13-годишния си престой във властта. И може би тя трябва да обвинява само себе си, ако нейната партия – Християндемократическия съюз, се представи зле на тазгодишните регионални избори, както предполагат социологическите проучвания днес.