Григор Сарийски: Започва промяна в геополитическата ориентация на Запада

Това, което виждаме на Запад, е една по-честа смяна на политическия елит, на лицата на върха. Това коментира по БНР икономистът доц. Григор Сарийски. Според него това определя и всички останали разлики – в доходите, в структурата на икономиката, в разпределението.

„Колкото по на Запад отивате, толкова по-голям дял от БВП се преразпределя през бюджета и през публичните финанси", коментира Сарийски и обясни, че голямата разлика между Изтока и Запада е във времетраенето на управлението на президентите.

Ролята на държавата

„През 2018 г. Си Дзинпин започна своето на практика пожизнено управление. Нещо подобно се получава в момента и в Русия. Няма да бъда изненадан, ако това се приеме, очаква той. - Докато на Запад няма подобни опити – дори напротив. Там от 1952-53 мисля, че беше приета поправката в Конституцията на САЩ, която определя, че президентът може да бъде на власт два мандата (или общото му управление да бъде не повече от 10 години).“

Григор Сарийски е убеден, че структурата на икономиката определя и доходите.

"Ако направим едно сравнение – колкото по на Изток отивате, толкова са по-малки доходите. Дори и в рамките на ЕС. Ако гледате разходите за труд в държави като България, Румъния, Литва, Латвия, Унгария..., там възнаграждението на час е някъде към 6 евро и в Полша е в порядъка 10-11 евро на час. На Запад в държави като Люксембург, Дания, Белгия... възнагражденията варират между 40-45-50 евро на час. Възнаграждението в Китай например е 2,50 долара; Индонезия, Пакистан, Виетнам – от порядъка на под 1 долар", даде пример икономистът.

Той е на мнение, че големият проблем между Изтока и Запада е, че Западът през последните десетилетия загуби своята ежеспособност (плащания в момента, в който се взема заема) и това ясно си личи в ефекта от пандемията.

"Една страна като Америка отчете около 15% спад на индустриалното производство през май. Повечето държави в Европа отчетоха съпоставими дори по-високи темпове, във Великобритания спадът беше 25%, рекордът беше на Италия, която през април отчете 42% спад. Докато в Китай миналия месец отчетоха дори 3% увеличение, макар и символично, след като индустриалното производство при тях се увеличи“, отбеляза Сарийски.

По думите му Западът губи своята ежеспособност именно заради това, че прекалено дълго разчита на тези пазарни механизми, които позволяват да се изнася производството в страните, където има ниско възнаграждение на труда, за да се реализират високи маржове на печалба, след като продукцията се реализира в пазари с потребители с високи доходи.

„Естествено това направи западните икономики страшно уязвими на такива кризи. Много трудно те ще излязат от тази криза, смята икономистът и потвърди, че в източните икономики се наблюдава нещо коренно различно. - Там можем да говорим по-скоро за едно преструктуриране, преориентиране на икономиките. Те имат достатъчно жизнени сили, за да го направят.“

Сарийски припомни, че още след икономическите санкции на САЩ Китай започна да преориентира търговията си и започна да търси варианти за създаването на нови системи за разплащане.
„Може би още през следващата година ще станем свидетели на една нова криптовалута, която ще обедини повечето държави от Изтока", прогнозира икономистът.

Новата посока на света

В анализа си Сарийски оцени новата посока, към която ще тръгне светът, няма да бъде нито щастлива, нито безопасна.

Икономистът смята, че сме свидетели на завършека на един процес, започнал преди около половин век.

„На практика през следващите година-две ще видим преориентирането на САЩ от една източна посока към друга източна посока. За възхода на Китай основна причина имаше посещението на президента Никсън и политическите совалки, които следват. Или крайното решение на Запада да подпомага възхода на Китай. Като идеята на САЩ е да създадат една алтернатива, която да бъде като противовес на СССР. Тази твърде дълго подкрепяна "алтернатива" се изплъзна от контрол и се превърна в реална заплаха за развития Запад. И затова Западът трябва да потърси друга алтернатива. Изобщо няма да се изненадам, ако в качеството на нова алтернатива бъде потърсено съдействието на Русия“, коментира предстоящата промяна в геополитическата ориентация на Запада той. 

Сарийски прогнозира, че втората голяма посока ще бъде към деглобализация.

„Част от производствата ще бъдат изтеглени и преориентирани от Китай във Виетнам или обратно в седалищата на компаниите. Но това няма как да мине без увеличаването на разходите за производство, което ще доведе до реално обедняване на Западна Европа", категоричен е икономистът.