Учен: Световната икономика навлиза в порочен цикъл, подобен на България от 90-те

Това, което видяхме през 2020-а, беше продължение на един процес, започнал още 2008-2009 година – затъването на световната икономика в дълг. На практика, по данни на много международни организации, дълговете достигнаха до 3,6-3,7 пъти от световния брутен вътрешен продукт. Това е много над нивата, които сме виждали досега. Този анализ по БНР на програма „Христо Ботев“ направи доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на Българската академия на науките (БАН).

"Икономиката не е нещо, което може да прави резки маневри – значимите процеси в икономиката се развиват с години и след това трудно могат да бъдат спрени – на практика това е като да обърнете голям кораб“, коментира ученият.

Според него едно от особено неприятните последствия от това е "задъхването на икономиката" – създаването на т.нар. "зомби компании" (компании, които съществуват единствено благодарение на ниските разходи за обслужване на дълговете си) и ангажирането на все по-голяма част от ресурса, който иначе би могъл да бъде впрегнат в продуктивни и иновативни производства.

„Този ресурс не може да бъде освободен именно по тази причина – помпането на все повече евтин дълг. От 2008-а лихвите постоянно намаляват. Това в момента е създаването на една нездравословна среда и няма как да завърши по друг начин освен със следваща вълна на кризата“, прогнозира доц. Сарийски.

Той очаква цялата вина ще бъде хвърлена на пандемията, но подчерта, че истината е съвсем друга.

„Коронакризата само доведе до ускоряване и задълбочаване на неблагоприятните тенденции. Вероятно през 2021 г. ще видим разразяване на нова вълна на кризата, защото през 2020 година ние реално нямахме криза. Нито едно банка, нито една голяма компания не фалира. Същинските последствия от този застой и от потъването на икономиката в "блато" тепърва ще се проявят“, твърди доц. Сарийски.

По думите му икономиката навлезе в един много порочен цикъл. Икономистът го сравни с финансовите процеси, който видяхме в България през 90-те години на миналия век.

„Същото се получава сега в световен мащаб – печатат се облигации, които замръкват вечерта в трезорите на централната банка. В Европейската централна банка положението е много по-зле от това в САЩ, където е 1/3 от техния БВП. Активите на ЕЦБ са 55% от БВП на еврозоната. В Япония активите на Японската централна банка са 125% от БВП“, информира Григор Сарийски и заяви, че това представлява печатане на пари.

Икономистът напомни, че когато се емитира все повече държавен дълг и този дълг се изкупува от централна банка – пряко или косвено – това означава, че паричната маса, парите в обращение се увеличават.

„Увеличението на парите неминуемо води до рязък ръст на цените в икономиката, съответно и до рязко нарастване на потребителските разходи, реално обедняване на населението, посочи в анализа си доц. Сарийски. - Единственото, което спира да се развие този процес, е, че хората влагат все по-голяма част от доходите си в банките и това е, което пречи на потребителските разходи да нарастват рязко и да доведе до стрес в икономиката."