Фед ще променя по-плавно политиката си, отколкото при предишната криза

Американската централна банка (Фед) ще започне да променя политиките си много по-плавно, отколкото при излизането след последната криза – през 2015 г. А вероятно от март 2022 г. Федералният резерв (Фед) ще започне да намалява покупките на активи, ако няма нови пандемични рискове и например нужда от трета ваксинация. 

Това мнение изказа Петър Петров, наблюдател на политиките на Федералния резерв и Европейската централна банка в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria. 

„Ще има период, в който пазарът на труд ще стигне нивата на „новото нормално“. Има диапазон за създаване на много нови работни места. 3-4 млн. места ще има в сектора на услугите, ще има голямо търсене и при строителството. Най-вероятно ще има силен ръст на работните заплати – по-рано от очакваното при предходните кризи“, каза още Петър Петров. 

Припомняме, че в края на април ръководството на Федералния резерв укрепи оценката си за икономиката в сряда и сигнализира, че рисковете намаляват, оставяйки основната лихва близо до нулата и запазвайки темпа на покупки на активи на ниво от 120 млд. долара месечно. Решението на Федералната комисия по отворения пазар бе единодушно.

„Кризата оказа неравномерно влияние върху различни сектори и специални прослойки, но самата фискална политика и отговорът на институциите (Фед и министерството на финансите, ръководено от бившия гуверньор Джанет Йелън, б. ред.) бяха синхронизирани. Когато говорим за възстановяване и риск от прегряване, връзката продължава да е силна“, каза още гостът.

Според него наскоро Йелън е затвърдила теза, която е актуална за инфлационните очаквания. Преди дни тя призна, че може би ще се наложи лихвените проценти да се повишат, за да се запази процъфтяващият растеж на американската икономика, предизвикан отчасти от държавните стимули в размер на трилиони долари. 

„Възможно е лихвените проценти да трябва да се повишат донякъде, за да сме сигурни, че икономиката ни няма да прегрее“, каза Йелен по време на икономически семинар, представен от The Atlantic. „Въпреки че допълнителните разходи са относително малки спрямо размера на икономиката, това може да доведе до някои много скромни увеличения на лихвените проценти“, посочи в началото на месеца Йелън.

„В момент, в който икономиката започне да прегрява, е нормално лихвите да започнат да се повишават“, каза Петров.

По думите му в момента инфлационните очаквания са закотвени спрямо промяната на политическата рамка на Фед. Те са на ниво от около 2%, малко по-високи спрямо предходните години, защото Фед толерира по-висока инфлация.

Според наблюдателя на Фед американските централни банкери по-скоро ще следят самата динамика на поскъпването – как ускорява инфлацията и на какви фактори се дължи тя. Ще бъдат взети под внимание и ниските данни от миналата година, която граничехме с дефлация. „Тези данни – този рязък спад, ще се отразят. Цените на бензина например не са по-високи, отколкото са били през 2019 г. Спрямо 2019 г. с премахване на резкия спад, няма сериозно покачване на цените“, твърди Петров.

По думите му базовият сценарий е инфлацията да се покачи над 3% за април, през май да се задържи леко и постепенно да започне да спада, тъй като ефектът на поскъпването след разпространяването на първите чекове в САЩ ще изчезне.

„Неизвестното е как отварянето на икономиката и задържаното търсене в сектора на услугите ще се отразят на инфлационния натиск“, каза още Петров. 

Целия разговор вижте във видеото!