Дянков не е виновен, че България е в колапс

Предизборният популизъм взе главата на Симеон Дянков и внесе още по-сериозно политическо напрежение и очакване, че кесията не само че ще бъде развързана, а се готви да бъде изсипана преди вота през лятото.

Въпреки че не бяха обявени мотивите за отстраняването на Дянков, оставката му дойде в момент, в който се готвеха земеделски протести заради договорките на ресорния министър Мирослав Найденов и селскостопанските съсловни организации за предсрочното изплащане на субсидиите. В последния момент, за да спре готвените демонстрации, правителството внезапно намери парите – както обясниха от Министерството на финансите, средствата са от фискалния резерв, но за да се поддържа той устойчив, ще бъде емитиран нов вътрешен дълг за 800 млн. лева.

Същевременно в събота социалният министър Тотю Младенов обяви, че е поискал от финансовото министерство още средства за мерки за заетост, освен планираното в Националния план за действие по заетостта и по линия на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“.

Без да коментирам изявите и говоренето по едни или други въпроси на бившия финансист №1, инициативите му за решаването на проблеми и (не)успехите му в министерското кресло, но нежеланието му да гъделичка послушанието на едно или друго съсловие с пари му изигра лоша шега. Под заплахата от протести правителството почти винаги е успявало да намери „компромисен“ вариант за много проблеми, за да избегне напрежението.

В навечерието на изборите обаче напрежението няма как да не ескалира, както показва опитът. Отново влезе в действие традиционното за такива случаи „рязане на глави“, а Дянков беше един от най-мразените членове на кабинета, чиято оставка би предизвикала масови първосигнални изблици на доволство.

Не Симеон Дянков обаче е виновен за това, че България е в колапс, а тоталният отказ на което и да било правителство дотук да прави реформи. Бизнесът се задушава от административните тежести и корупцията, която продължава да е основен проблем за страната ни. Бави се въвеждането на разходоориентиран размер на държавните такси, почти няма нови процедури, режими и политики, които да са въведени след подобаваща оценка на тяхното въздействие, правната среда остава абсолютно непредсказуема, а реформирането на съдебната система, здравеопазването, образованието, пазара на труда и пенсионната система тотално буксува.

В комбинация с кризата това доведе до загуба на около 400 хил. работни места, а акцентът върху субсидираната заетост като начин за справяне с високата безработица обрича на трайна бедност хиляди домакинства, защото тя е само временно решение, чийто ефект скоро ще се изчерпа.

Икономиката няма как да дръпне напред и от износ, защото делът на експорта с висока добавена стойност е изключително нисък. Предприятията почти не инвестират в иновации, научна иразвойна дейност, финансирането на образованието е на критично ниско ниво, липсва основна инфраструктура, което също отказва много инвеститори да развиват дейност в страната.

Вместо да „счупи калъпа“ и да започне да осъществява реформи, и това правителство се отказа да поеме политическа отговорност. Цената на този отказ обаче ще я платим ние, гражданите, защото големите предизборни харчове няма как да не станат на цената на тотално опразване на всички възможни каси и нови емисии скъп дълг.