Призракът на хлорното пиле*

TTIP ще създаде най-големия свободен пазар в историята на човечеството, и може да донесе на България 5% ръст на БВП, но крие и рискове

08:52 | 26.07.15 г.

Един призрак броди из Европа: призракът на хлорното пиле.

От две години това злощастно (и напълно дезинфекцирано) пернато се е превърнало в страховито чудовище, застанало в центъра на световната политика – символ на всичко лошо и опасно, което идва от Америка...

Според експертите обработката на пилешкото месо с хлорен разтвор е оправдана и допустима като предпазна мярка срещу заразяване със салмонела и опасни бактерии. Законодателството на ЕС обаче забрани вноса на „хлорни пилета“ от 1997 г. Сега те отново са обект на остри дискусии, които целят да бъде провалено споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС – най-мащабното начинание в глобалната търговия от плана "Маршал" преди почти седем десетилетия.

Сакралният въпрос дали закланите пилета да се мият с хлорен разтвор, или с топла вода, не е свързан толкова със самата технология, колкото със страха от източника й - Съединените щати. Противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, TTIP) алармират, че то ще се превърне в „икономическото НАТО“, което ще принуди Европа и в икономически план да следва американското водачество, както е във военната сфера.

Всъщност споразумението цели много повече от премахване на и без това ниските трансатлантически мита, като гарантира един гигантски общ пазар с 820 милиона потребители, който дори сега създава стойност от 5 трилиона долара. Няма съмнение, че най-същественият ефект от него ще е в областта на селското стопанство и храните.

В момента износът на аграрни продукти от ЕС за САЩ възлиза на 17,6 млрд. долара годишно, като най-голям дял имат виното и бирата (5.2 млрд. долара), етеричните масла (2.2 млрд. долара), обработените храни (1.3 млрд. долара), растителните масла ($955 млн.), консервираните плодове и зеленчуци (939 млн. долара).

Европейският внос от САЩ надхвърля 11,9 млрд. долара - най-вече от различни ядки (2,3 млрд. долара), соя (1,5 млрд. долара), други зърнени продукти (860 млн. долара), вино и бира (649 млн. долара), консервирани храни (492 млн. долара).

ЕС и САЩ са най-големите производители на храни в световен мащаб. Но от двете страни на Атлантика съществуват два коренно различни модела на земеделско производство. В САЩ повечето производители – особено в сектор "месо" - са обединени в големи индустриално-аграрни предприятия. Един земеделски двор обработва средно около 170 хектара –над четири пъти повече, отколкото е средният размер в Европа. Списание „Фокус“ нарече този модел „каубойски капитализъм“.