Какво следва за българското земеделие след Brexit?

Административни последици

При други обстоятелства в периода юли-декември 2017 г. Обединеното кралство трябваше да поеме на ротационен принцип Председателството на Съвета на Европейския съюз в рамите на тройката председатели заедно с Естония (януари-юни 2018 г.) и България (юли-декември 2018 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от Договора за ЕС преговорите с Обединеното кралство се водят от Съюза, чрез съответното Председателство. При това положение няма логика през 2017 г. Обединеното кралство да застъпи като председателстващ Съвета на ЕС и да води преговори само със себе си.

Това означава, че Обединеното кралство, въпреки че до конкретната дата на своето оттегляне от ЕС ще бъде пълноправна държава членка, няма да бъде ротационен председател на Съвета на ЕС.

В резултат на това Съветът ще трябва да вземе решение по какъв начин да бъде заменено Обединеното кралство с оглед подготовката на националните администрации на следващите държави.

Това означава, че българското председателство може да започне с шест месеца по-рано и да съвпадне по време с подготовката и провеждането на редовни парламентарни избори в България.

Председателството на Съвета на ЕС е много сериозно задължение и отговорност на всяка една държава и има последици за целия ЕС, т. к. председателят е този, който определя приоритетните за ЕС въпроси за срока на своето председателство.

Евентуалното изтегляне на българското председателство с шест месеца по-рано може да има негативно отражение върху българската администрация, с оглед нейните европейски задължения и степента й на подготовка. Отделно може да има и негативно отношение спрямо нейната ангажираност с провеждането на сега действащата Обща селскостопанска политика на територията на България.

Това е едно от възможните решения, което може да бъде взето и да има отношение към сектор земеделие в България. Друго вероятно решение може да бъде удължаването на срока на малтийското председателство от шест месеца на една година. Това решение също може да има определено отношение с оглед натоварването на административния капацитет и с оглед планирането на допълнителни приоритети от страна на Малта.

Тези решения, както и много други, обаче ще бъдат тепърва обсъждани с оглед договарянето на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

Политически последици

Политическите последици по отношение на българското земеделие могат да се разглеждат в два аспекта. Първият е оттеглянето от процеса на договаряне и вземане на решения в ЕС на една държава членка, която винаги е защитавала консервативна политика в земеделието.

От началото на съществуването на ОСП като обща за ЕС и до момента Обединеното кралство винаги е застъпвало идеята за възможно най-малка намеса на държавата в сектор земеделие. В известен смисъл то, заедно със северните държави членки, са представлявали опозиция на страните, които са застъпвали идеята за по-голяма намеса на държавата и на такива като Франция например, които застъпват идеята за по-голям дял на финансиране на ОСП.

Всеизвестно е консервативното мнение на Обединеното кралство по отношение например на държавните помощи и на директните плащания. По този начин Великобритания винаги е допринасяла за вземането на балансирани решения на ниво Европейски съюз.

Вторият аспект е по отношение на самата ОСП. 2016 е втората година на прилагане на мерките и схемите за подпомагане, които България е избрала да прилага през програмен период 2014-2020 по отношение на Първи и Втори стълб на ОСП (директните плащания за обработваеми земи и Програмата за развитие на селските райони – бел. ред.).

В тази връзка повечето държави членки са започнали или подготвят своя анализ как се прилага, какво отражение има и какви проблеми има при прилагането на ОСП на техните територии.

Особено е актуален този въпрос и от гледна точка на предстоящата ревизия на МФР през 2016 г. и оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Много е вероятно този дебат да прерасне от един „Health Check” на политиката с оглед изменението в МФР в едно предложение за реформа и нова визия за ОСП в следващия програмен период.

При всички положения идеите на ЕК в тази насока ще бъдат представени паралелно с предложението за МФР 2021-2027 г. Въпросът е дали това ще стане 6 месеца преди българското председателство или по негово време.

Бъдещето

Неоспорим факт е, че след 23 юни 2016 г. ЕС вече не е същият. Неоспорим факт е, че наближават промени от структурно и политическо естество за целия Европейски съюз.

Оттук нататък до окончателното приемане на МФР 2021-2027 и на новата или променена ОСП до 2020 г. в България ще трябва да се вземат много структуроопределящи решения не само за вида и формата на подпомагането в сектор земеделие, но и за преструктуриране като цяло.