Поредна трудна година за пазара на труда

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Изминаващата 2016 година се оказа празна за нови политики на пазара на труда. Въпреки отчетените положителни тенденции по намаляване на безработицата и нарастване на заетостта, в края на годината и този тренд се охлади. Редица стари феномени като структурната безработица, липсата на „точните“ за бизнеса специалисти в съчетание с демографската криза и "изтичането" на кадри в чужбина оставиха трудовия пазар у нас небалансиран.

Пазарът на труда през 2016 година продължи да създава работни места, но икономиката все по-трудно създава заетост. Ръстът на заетите продължава, но с по-бавни темпове. В края на годината безработицата в страната пада до нива под 8% при 9,8% за края на 2015 г. В същото време делът на работодателите, които изпитват трудности при намирането на подходящите кадри, расте.

Дългосрочният проблем с разминаването между уменията на безработните и нуждите на бизнеса остана най-актуалната тема за бизнеса през последната година. Българският трудов пазар на труда продължи да затъва в дълбоките си структурни проблеми, които в голяма степен са резултат от остарялото трудово законодателство. И въпреки че обновяването му е тежка работа, проблемите няма да получат решение, без да се тръгне от там. 

Остарялото ни трудово законодателство, включително действащите механизми за определяне на нивата на минималната работна заплата (МРЗ) и минималните осигурителни доходи (МОД) бяха сериозни спънки и през изминаващата година.

Пазарът на труда не работи. За това предупреждават и експертите.

2016-та е годината на пропуснатите възможности за пазара на труда, социалната политика и политиката по доходите в България. Така обобщи годината Иван Нейков от Балканския институт по труд и социална политика. За него това е година на неизпълнените обещания, защото не се реши проблемът нито с минималната заплата, нито с инвалидните пенсии.

В България има нефункциониращ пазар на труда и това е свързано с демографската структура на България – много хора, които излизат да работят извън страната, и малко, които влизат, коментира Надя Василева, управляващ директор на Manpower Group. За нея единственото дългосрочно решение на проблемите с нефункциониращия трудов пазар в България е преквалификацията на по-възрастното население и вносът на кадри от чужбина.

Все повече работодатели в България все по-трудно ще намират подходящи кадри, е прогнозата на Надя Василева. През 2016 г. 62% от работодателите посочват, че трудно намират необходимите им кадри, а догодина този процент ще е по-висок. Ако не се изготви целенасочена стратегия за внос на кадри от чужбина, това може да се окаже пагубно за икономиката, смята експертът.

Законодателството ни не отговаря на феномена "увеличен брой на възрастните работници", необходими са нови режими на работното време, както и режими на почивка, смята Иван Нейков. Проблемът ще продължава поне в следващите 30 години. И този феномен е още една причина за преразглеждане на трудовото законодателство.

Кодексът на труда е приет през 1986 година и е вече исторически документ, анализира Нейков. Днес ситуацията е коренно променена и е абсолютно наложително не да се кърпи, а за да е адекватен на икономическата среда, да бъде пренаписан изцяло.

За „приземяване” на пазара на труда говорят и икономистите към края на календарната година. Според анализ на Института за пазарна икономика спадът на безработицата вече не се дължи на нови работни места, а напротив – на спад на икономическата активност. Икономически активните през третото тримесечие са били 53,6% от населението, докато година по-рано те са 54,9%. Или част от тези, които преди са търсили активно работа, вече не търсят.

В началото на възстановяването на пазара на труда (2013) след кризата, безработицата продължаваше да расте, защото все повече хора се обнадеждаваха, че могат да намерят работа и започваха активно да търсят такава. По този начин те преминаваха от редиците на икономически неактивните към безработните. Сега е много вероятно да гледаме огледалния образ на това раздвижване тогава, защото заетостта започва да спада, а безработицата продължава да намалява само и единствено заради свиване на работната сила. Т.е. данните за пазара на труда вероятно показват края на възстановяването му и неговото охлаждане, отчита Десислава Николова от Института за пазарна икономика.