Здравната реформа в България се връща в изходна позиция от 2000 г.

Вече повече от пет години управляващите трескаво се опитват да реформират здравеопазването в България и все не успяват, защото фокусът винаги е върху свиване на разходите, а не върху предоставяне на качествени и ефикасни услуги. През миналата година дори беше представена революционно нова визия за сектора, която предвиждаше цялостна промяна на модела на финансиране, която да бъде облечена в нормативна рамка през 2019 г. и да влезе в сила от началото на 2020 г. След острите критики на предложените промени и липсата на консенсус относно бъдещето на сектора, активността на министерството затихна, единствено, за да бъде заместена от нови идеи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). 

Основната идея на НЗОК всъщност е стара, не работи, противоречи на националното и европейското законодателства и няма да подобри качеството на здравните услуги, но със сигурност може да влоши работата в сектора и да нанесе дълготрайни щети. Предложението е касата да сключва договори за предоставяне на здравни услуги само с изпълнители на медицинска помощ с държавна и общинска собственост, а частните болници да се финансират от други източници, т.е. от пациентите. Идеята е сбъркана на толкова много нива, че е трудно да се обхванат всички проблеми, свързани с нея, затова ще се фокусираме върху основните, пише в анализ Калоян Стайков от ИПИ.

Логически проблем

Наличието на частни болници не е самоцел – те се създават, защото има търсене за тях. Причините са много – по-високо квалифицирани медицински специалисти, по-добра материална база (включително оборудване, стаи, условия), по-добро отношение и т.н. Накратко – по-високо качество и удовлетвореност от медицинските услуги. Ако нямаше търсене за този вид услуги, пациентите щяха да продължат да посещават общински и държавни болници, а новосъздадените частни болници биха фалирали.

Правни проблеми

Според чл. 6 и 17 от Конституцията на Република България различните видове собственост се ползват с еднаква закрила от закона и с равни възможности за развитие. Ограничението НЗОК да сключва договори с частни болници означава, че държавните и общинските ще са в привилегировано положение спрямо всичко останали болници, което противоречи на Конституцията. Противоречие има още със Закона за здравното осигуряване, според който задължителното здравно осигуряване дава свободно право на избор на изпълнител в страната, което „не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания”. Противоречие има и по отношение на европейското законодателство както за неравноправно третиране на юридически лица и така и за условията, при които е допустимо предоставяне на държавна помощ.

Икономически проблеми

Ограничаването на обхвата на изпълнителите на медицинска помощ, с които НЗОК може да сключва договор, реално ограничава конкуренцията и избора от страна на пациентите. С други думи търсенето на по-качествени услуги от страна на пациентите, което е причината за създаване на частните болници, ще остане неудовлетворено. Нещо повече – при намаляване на конкуренцията, намалява и стимулът за предоставяне на по-качествени медицински услуги и стремежът към по-висока удовлетвореност на пациента. Казано накратко, пациентите ще бъдат принудени да плащат същата цена, но срещу нея ще получават по-ниско качество на услугите и ще са по-малко удовлетворени от тях.

Проблемът, който НЗОК се опитва да реши, е че публичният ресурс за здравеопазване е ограничен и следва да се изразходва по най-ефективния и най-ефикасния начин. Не става ясно обаче защо касата смята, че една общинска или държавна болница е по-ефективна или по-ефикасна от една частна болница. Вместо парите да следват пациентите, т.е. финансирането да зависи от избора на пациентите, НЗОК смята, че знае по-добре от един пациент дали за него/нея е по-добре да се лекува в държавна, общинска или частна болница.

Ако касата иска ограниченият публичен ресурс за здравеопазване да се харчи по-добре, би трябвало да се фокусира върху намаляване на злоупотребите (например изкуствено търсене, генерирано от наличието на изпълнители на медицинска дейност), насърчаване на конкуренцията и насочване на ресурси към изпълнители, чието лечение постига желания резултат на възможно най-ниска цена. За целта следва да се обновят критериите за сключване на договор с НЗОК. По този начин болниците, които предоставят качествени медицински услуги и които са предпочитани от пациентите, независимо от собствеността си, ще сключат договор с НЗОК, а останалите – не, което спестява всякакви правни, институционални, икономически, логически и какви ли още не проблеми.

Проблемът е, че администрацията много рядко търси ефективност или ефикасност, защото ако го правеше, голяма част от общинските и държавните болници щяха или да са закрити, или преструктурирани, или приватизирани и нямаше да е необходимо в момента да се търси решение за тях. Формулата е много проста – държавна или общинска болница не работи добре -> предприемач смята, че може да се справи по-добре и създава частна болница -> в следващите години пациенти, които са се лекували в държавната/общинската болница, предпочитат да го правят в частната -> паричният поток на държавната/общинската болница намалява до ниво, при което тя не може да покрива оперативните и финансовите си разходи.

След това би трябвало да се приеме план за преструктуриране и оздравяване на болницата, който, ако не сработи, да бъде последван от приватизация или фалит и ликвидация. Да, обаче премиерът каза, че няма да се закриват държавни и общински болници. Затова излиза, че следващото най-логично нещо, поне в главите на управляващите, е да се спре финансирането на работещите частни болници и да се дадат парите на тези, от които пациентите са избягали. Умно, нали?