ИПИ: Първи сняг и нова блокада - стартовата позиция на икономиката

Две седмици преди Коледа бизнес и правителство трябва да взимат решения, отчитайки поне четири фактора, ако не броим предстоящите избори. От една страна, имаме отчетливо възстановяването на световната и българската икономики през лятото и есента, но заедно с това Европа пак влезе в блокада, макар и доста по-премерена и облекчена от тази през март; едновременно се обсъждат загуби в затворени бизнеси и потенциалния ефект на по-ранното от очакваното само допреди месеци създаване на ваксини. 

Ежедневието е доминирано от проблеми в болниците, спазването на мерки в магазини и хотели, или колко точно оборот ще бъде пропуснат заради отложени или отменени банкети и празнични пътувания, но все повече трябва да се мисли за процеса на възстановяване и растеж чрез адаптацията на структурата на икономиката и увеличаване на инвестициите след няколко месеца, посочва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Вече коментирахме, че зимната блокада след влошаването здравната картина идва след няколко поредни месеца на относително бързо възстановяване на стопанската активност. Последните данни за месец октомври в общи линии потвърждават тенденцията.

Индексът на производството в преработващата промишленост отчита минимален ръст от 1% спрямо септември (за шести пореден месец от май), а спадът спрямо 2019 г. е 2,9%. Значителен ръст на годишна основа отчитат автоиндустрията и производството на велосипеди, производството на метални изделия, производството на електрически съоръжения и, вероятно очаквано, на лекарствени продукти.

При продажбите на дребно е отчетен ръст от 1,5% спрямо септември, като спадът на годишна основа се свива до 5,3%, основно заради намалелите продажби на автомобилни горива и облекло; онлайн продажбите обаче бележат ръст от 57%.

Тази динамика е в синхрон и с относително ограниченото нарастване на безработицата – около 45 хиляди повече регистрирани безработни до края на октомври в сравнение с миналата година.

Данните за външната търговия показват спад на износа с близо 11% спрямо октомври 2019 г., което по предварителни данни се дължи на значителен спад в продажбите на няколко пазара извън ЕС, включително Турция, Египет и Русия.

Износът към трети страни за месеца като цяло спада с 21%, докато към страните от ЕС – с 5% на годишна основа. Намалява значително и преработката за експорт на течни горива, което е обяснимо с все още силно ограничените пътувания.

Октомври изглежда е и най-силният месец за европейските икономики. Потреблението отчита пореден ръст, като продажбите на дребно нарастват с 1,5% спрямо септември и вече са с 4,2% над нивото от октомври 2019 г.
В Германия индексът на индустриалното производство нараства с 3,2% спрямо септември, а спадът на годишна основа се свива до 3%; износът на стоки нараства с 0,8% за месеца, а спрямо октомври 2019 г. е с 6,5% по-нисък.
В по-тежко засегнатата от кризата Италия – другата водеща експортно ориентирана индустриална икономика в ЕС и значим търговски партньор за България – индустриалното производство отчита ръст от 1,3% на месечна основа и спад от 2,1% в сравнение с предходната година.

Тази динамика е поне частично обяснима с широкото прилагане на схемите за субсидиране на заетостта. По последни оценки на Евростат, загубата на доход от труд след държавната помощ са едва между 1 и 4 процента в различните страни.