Макроикономисти: Бюджет 2021 е антиреформаторски

Гласуваният от мнозинството Бюджет 2021 ще засили негативните макроикономически тенденции. Това прогнозират авторите на писмо до президента Румен Радев, в което настояват след парламентарните избори да се приеме нов бюджет на страната и нова средносрочна макроикономическа прогноза.

Професорският колектив на Движение ЗАЕДНО, в който влизат проф. Александър Томов, проф. Гарабед Минасян, проф. Ганчо Ганчев, проф. Иван Станков и проф. Динко Динков, настояват пред държавния глава за промяна на параметрите на най-важния финансов закон на държавата.

Според тях Бюджет 2021 е антиреформаторски, защото не осигурява достатъчно бързо възстановяване на страната. В него липсват както крупни инвестиционни проекти, така и съществено увеличаване на преките чужди инвестиции, посочват учените. За пръв път от много години насам редица макроикономически индикатори за 2020 и за 2021 г. са направо нагласени и неверни. В този смисъл бюджетът за 2021 г. не е достатъчно прозрачен, е изводът на професорите.

Разчети и прогнози

За пример те посочват величината за спада на Брутния вътрешен продукт за 2020 г., която според тях е умишлено намалена и се различава от прогнозните резултати на БНБ и Евростат. Това е довело до разминаване с други макроикономически индикатори и е създало предпоставка за общо недоверие към бюджетните разчети и прогнози.

Заложената динамика за развитие през 2021, 2022 и 2023 г. (средно 2,6%) е абсолютно недостатъчна. Ако приемем оценката на БНБ за спад на БВП за 2020 г. от 5%, то съгласно средносрочната макроикономическа прогноза на правителството, ние ще достигнем нивото на 2019 г. едва в началото на 2023 г., очакват учените.

Те определят Бюджет 2021 като бюджет на продължаващото изоставане от другите източноевропейски и западноевропейски страни. Ако прогнозите на правителството и мнозинството за 2021 – 2024 г. се изпълнят, то в края на периода ние ще бъдем още по-назад от останалите европейски страни, включително от някои наши съседи, прогнозират макроикономистите.

Според друг техен извод ще продължат да се увеличават разходите на централната държавна и местна администрация, което „в сегашните условия е погрешно и даже неприлично“. Публичните инвестиции са крайно ограничени и не водят до по-висока добавена стойност. Повечето сектори остават затворени за преки чужди инвестиции поради олигархичния и партиен контрол, коментират от Движение Заедно.

Професорите изчисляват, че обявените от правителството бюджетни приоритети не водят до догонващо и изпреварващо развитие.

Повишаването на минималната заплата от 610 до 650 лева и запазването й до 2023 г. е публично признание за неспособността на управляващите да увеличават доходите. Предвид ниските темпове на нарастване на БВП до 2023 г. не може да се очаква, че и средната заплата ще се повиши значително, което още повече ще задълбочи изоставането в доходите от другите европейски страни и ще увеличи емиграцията на млади хора, аргументират се макроикономистите.

Те са на мнение, че повишаването на минималната пенсия до 300 лева( 1,3 млн. души) и запазването на средната пенсия на крайно ниско ниво, е израз на продължаващия икономически геноцид към възрастното поколение.

Дори и тези ниски нива на увеличение на пенсиите са довели до рязко увеличаване на бюджетните субсидии за пенсионния фонд до 52% ( 36-37 % преди 10 години), дават пример икономистите. Друг извод, до който са достигнали е, че увеличените разходи в сектор ,,образование‘‘ не са свързани с никакви реформи в сектора.

От общо 647 млн. лева допълнителни разходи 418 млн. лева са за учителски заплати и 90 млн. лева за строеж на детски градини и училища. С това временно се преодолява кризата с учителския персонал, но не се постига ново качество в образованието нито в началните и средните, нито във висшите училища.

Що се отнася до допълнително предвидените разходи за секторите здравеопазване (616 млн. лева) и социална политика (1,3 млрд. лева), те са наложителни заради кризата от COVID-19, но са крайно недостатъчни и са в пъти по- малко от средствата за подкрепа на медиците и гражданите в други европейски страни, категорични са макроикономистите.

Пари за бизнеса

Те отбелязват, че негативните реакции на организациите на бизнеса са напълно разбираеми и обосновани, след като в Бюджет 2021 не са предвидени достатъчно средствата за подкрепа на фирмите, страдащи от ограниченията по повод пандемията.

Минималните средства, които се отпускат са ,,на калпак‘‘, според тях, са без идея за стабилизиране на производството.

Дефицит и дълг

Силно смущаващ е предвиденият дефицит на бюджетите за 2020 и 2021 г. Очертава се сериозна финансова дупка от близо 10 млрд. лева. Напълно неясно е откъде и как ще се финансират тези дефицити и дали това няма да доведе до ново повишаване на публичния дълг.

Залагането на финансиране чрез нарастваща външна задлъжнялост крие рискове за решаване на стратегическата задача – присъединяването към Еврозоната, предупреждават учените и твърдят, че гласуваният от мнозинството бюджет ще засили негативните макроикономически тенденции.

Задълбоченият анализ показва, че през първото шестмесечие на 2021 г., страната ще остане в рецесия. Надеждите на правителството, че това може да се преодолее чрез значителни еврофондове са неоправдани. Дори бюджетът на ЕС да бъде приет в началото на 2021 г. средствата за България няма да бъдат отпуснати автоматично, лесно и бързо, смятат професорите Александър Томов, Гарабед Минасян, Ганчо Ганчев, Иван Станков и Динко Динков.

Петимата макроикономисти предлагат да се изработи нова доктрина за ускорено икономическо развитие и достигане на 5-6% средногодишен икономически растеж. Тя ще е алтернатива за бързо възстановяване на икономиката чрез реформи, които ще разкрият вътрешни резерви на държавата, които по наша оценка могат да достигнат 3-4 млрд. лева годишно.