ИПИ: Първи сняг и нова блокада - стартовата позиция на икономиката

Това до голяма степен е внесло успокоение в домакинствата след първоначалния страх от потенциални катастрофични развития през март и април. Същевременно, растежът в Азия изпреварва очакванията, а някои стойности дори са трудни за възприемане – ръст на годишна основа на износа на Виетнам с 10% през октомври и на Китай с 21% за ноември по предварителни данни. Извън това различни косвени индикатори сочат, че домакинства и бизнесът, са се адаптирали в голяма степен към ограничителните мерки.

Така например, за първите 10 дни на декември – т.е. период, в който и у нас, и в повечето европейски страни вече има строги ограничения, броят на товарните превозни средства, преминаващи границите на страната, е с близо 9% по-висок от този през същия период на миналата година, и над 15% по-висок от стойностите през февруари. А щом товарите пътуват, значи има кой да купува и кой да произвежда.

Междувременно, все още не е одобрена толкова коментираната нова мярка за подкрепа на бизнеса. Редно е да си припомним, че ограничителните противоепидемични мерки бяха обявени на 23 ноември, а вероятно са били дискутирани поне дни преди това. Цели три работни седмици се консултира, обсъжда и договаря, и засега е ясно от изказвания на министъра на икономиката и ведомствената страница, че тази субсидия ще се администрира от НАП, и че „се обмисля механизъм на изпълнение на новата мярка, който да позволи нейното максимално бързо стартиране“.

Всичко изглежда като един дълъг пазарлък и борба на изтощение, в които всяка организирана заинтересована група се опитва да максимизира очакваните ползи и да предотврати да бъде „ощетена“; а голяма част от смисъла изобщо на помощ с бюджетни пари в подобна криза е да се запази доверието, да има предвидимост и да се подкрепят бизнесите навреме, така че да се избегне по-голям срив на дейността и заетостта.

Забавянето е логично следствие от стремежа всяка мярка да се хареса на всички, а това не е лесно, особено когато подходът е да се ползват за макет вече прилагани програми (например в Австрия). В крайна сметка обаче, всеки мери успеха по различен начин – за един предприемач, който така или иначе ще съхрани бизнеса си, е важно да вземе повече пари, дори да се наложи да чака половин година; на макро ниво обаче успех е минимизиране на броя закрити бизнеси, отложени инвестиции или съкратени работни места общо за икономиката. За да се постигне второто, всяка мярка трябва да е проста за прилагане, да бъде обявена в самото начало и плащането да става бързо. Това дава предвидимост на предприемачите, които са „на ръба“, да могат бързо да вземат решения дали комбинирането на наличните мерки ще е достатъчно, за да спасят бизнеса си и да съхранят персонала.

Има и косвен ефект – бързи и прозрачни мерки, подкрепящи засегнатите и запазващи (поне частично) доходите, смекчават и негативните очаквания за продължителността и дълбочината на спада, което само по себе си влияе на решенията за бъдещите действия на всяка фирма в краткосрочен и средносрочен план. Алтернативата е несигурност, която поне за част от компаниите означава естествен рефлекс за рязко свиване на фиксираните разходи. А свиването на разходите за труд директно виждаме в данните за новорегистрираните безработни – за първата седмица на декември те надхвърлиха 14 хиляди, или с 5 до 6 хиляди повече от първите седмици на октомври и ноември.

За съжаление, триседмичното затваряне на кръчми и молове отново ни вкара в дебати за мерки за компенсации на засегнати и губещи, вместо все повече усилия да се концентрират върху политики за насърчаване на инвестициите, създаването на работни места и растежа. Ясно е, че в публичното говорене ще има обещание, че нито един бизнес или работник няма да останат пренебрегнати. Но реалността е, че (поне) частично преструктуриране е неизбежно – някои ще закрият или свият дейността си, хора ще станат излишни, загуби ще бъдат невъзвратими, каквито и мерки и субсидии да се дават.

Важният въпрос е дали ще има достатъчно условия и възможности за старт на нови начинания, за привличане на инвестиции и създаване на повече високопроизводителни работни места. Скоростта и мащабът на това преструктуриране ще предопредели какъв ще е растежът през 2021 и 2022 г.