Енергийната трансформация на ЕС не е зелена срещу кафява енергия

Нещата не могат да бъдат само кафяви или зелени, когато говорим за енергийната трансформация на ЕС. Цената на електроенергията от въглища вече не е най-евтината, а от възобновяемите източници - най-скъпата.

Технологиите за производство на зелена енергия поевтиняха съществено през последните години, но е факт, че въглищата продължават да бъдат в основата на енергийните стратегии на някои държави от общността и плановете им ще трябва да бъдат променени.

Държавите от ЕС сами ще изберат пътя, по който да стигнат до заложените цели за безвъглеродна икономика до 2050 година. В следващите години акцентът ще са възобновяемите източници, а газът още известно време ще остане основен енергоносител, признават от Европейската комисия (ЕК) по време на онлайн семинар, посветен на Зелената сделка.

В някои държави залагат на ядрената енергетика, други - решават да се откажат напълно от нея, но целта е ясна - нулеви емисии към 2050 година. И тази цел е одобрена от всички държави в ЕС, тя не е на Брюксел, напомнят от ЕК.

Този енергиен преход обаче трябва да бъде справедлив - иначе нещата няма да се получат и трябва да бъде осигурена помощ за държавите, които се нуждаят най-много от нея, признават още от Комисията. Затова и са заделени малко над 17 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, от които 1,2 млрд. евро са за България. На базата на доклади от 2020 година за страната са определени два региона, които ще бъдат най-тежко засегнати от екологичните планове на ЕС - Кюстендил и Стара Загора. Това обаче не означава, че те ще са единствените бенефициенти.

Според експертите България има огромен потенциал за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Страната ни може да вземе пример от Гърция, която допреди няколко години разчиташе много на въглищата (50% от микса), а днес вече е определила дата за отказ от тях до 2028 година.

Освен ВЕИ има много иновативни технологии, които могат да помогнат за зелената трансформация - улавяне на въглеродни емисии, производство на "зелен" водород, тоест от възобновяеми източници, биогорива и т.н. Като цяло зелената икономика има много повече възможности за откриване на работни места, отколкото въглищният сектор. Но и не може да се каже на миньорите: "Намерете си работа в другия сектор".

Затова и държавите в ЕС, които ще трябва да трансформират този сектор вече започват да обучават своите миньори в нови умения - в Румъния например за работа във вятърни паркове, а в Чехия - за работа в завод за жп оборудване, който ще бъде изграден в региона със затворени мини.

Струва ли си усилието?

Енергийната трансформация си има цена и вероятно тя ще надхвърли милиардите, отредени от европейските фондове за България. И въпросът е дали усилието си заслужава.

Отговорът от Брюксел е категоричен: днешното статукво също не е безплатно. На първо място въглищните централи са свързани със замърсяване на въздуха и причина за преждевременна смърт на хиляди европейци всяка година.

Данните показват още нещо - има тясна връзка между нивото на замърсяване и брутния вътрешен продукт. Районите с по-голямо замърсяване обикновено са и по-бедните в ЕС. Затова и целите за декарбонизация са полезни за всички - не само за богатите страни, категорични са в ЕК.