Работата от разстояние - надбавка за хоум офис и дигитално обучение

В Кодекса на труда трябва да бъдат направени промени, които да отразят все по-голямото разпространение на работата от разстояние. В това са категорични юристи и експерти на провелата се днес конференция “Промени в Кодекса на труда, произтичащи от ковид пандемията и режима на работа от разстояние в случай на извънредно положение, съгласно приетото Европейско рамково споразумение за работа от разстояние и по примера на немската система”. Тя бе организирана от КНСБ и Фондация “Фридрих Еберт”, посочва се на сайта на синдиката.

“Делът на работещите от разстояние в рамките на ЕС се е увеличил от 5 до 40% в периода на пандемията. Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим работа два-три дни седмично, което е 7 пъти повече отпреди Ковид-19, каза при откриването на форума вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов и подчерта, че това ще се основава на доброволна основа, а няма да е задължително.

По думите му Кодексът на труда специално дава правна възможност страните да се договорят да работят в такива условия. „Пандемията разкри твърде съществени разлики в разпространението на дистанционната работа в държавите членки на ЕС, в секторите и професиите“, каза още Христов обясни, че много хора, които работят дистанционно не са имали такъв предходен опит, както и българите, въпреки че имаме правна уредба отпреди 10 години, която дава възможност. 

Работата от разстояние ще придобие по-широко разпространение и този процес върви успоредно с опасения на бизнеса относно контрола върху работата, страх заради здравословните и безопасни условия на труд, кога дадено събитие се счита за трудова или битова злополука, обясни рисковете Христов. И уточни, че в момента има инициатива на европейско равнище за ревизия на европейското рамково споразумение за работата от разстояние, което е напът да бъде измено. То е основата и за национално споразумение.

Директорът на Фондация „Фридрих Еберт“ за България Жак Папаро разказа, че в Германия 4 от 10 работодатели предлагат възможност за работата от разстояние. След януари 2021 г. те са задължени да го правят там, където е възможно. Вече 80% от работещите искат част от работата им да е в по-гъвкав модел, каза той. Според данни от март в Германия 40% от заетите в обслужващия сектор работят дистанционно, в търговията на едро – 24%, в индустрията – 22%, в строителния сектор и търговията на дребно – 10%.

Чавдар Христов представи как е уреден въпросът с работата от разстояние в момента в нашето законодателство – в член 10з от Кодекса на труда е посочено, че “условията и редът за работа от разстояние се уговарят в Колективен трудов договор или в индивидуален трудов договор”. Условията и редът са описани в други 8 члена.

Националният секретар Величка Микова обърна внимание, че Кодексът на труда следва да се съобрази с новите промени и да даде по-детайлна уредба на работата от разстояние, като се разграничат случаите, в които работата от разстояние може да бъде задължителна и в кои доброволна.

Необходимите промени в Кодекса на труда според КНСБ

Да се даде възможност в закона за договаряне на месечна еднократна сума („надбавка за домашен офис“) за електричество, отопление и поддръжка, както и наемът за помещението в частното жилище на служителя, което се използва като офис пространство в случаи на принудителен хоум офис.

Необходимо е да се гарантира, че повечето работници и служители, които заради ковид пандемията са преминали в дистанционен режим на работа, ще бъдат подкрепени с адекватно обучение и приобщаващи мерки. За тази цел е необходимо да се създаде в закона специален целеви отпуск за обучение по дигитални умения.

Нормативната уредба трябва да отразява и най-новите изисквания на ЕС относно правото на работника за откъсване от работната среда. Той не може да бъде задължаван от работодателя да отговаря на обаждания или на имейли, или по какъвто и да начин да бъде служебно ангажиран извън установеното за него работно време.“Работодателите не следва да насърчават културата „винаги на линия“ на работното място“, коментира Микова.

По-детйлна нормативна уредба трябва да разгледа и въпросите заа чия сметка следва да бъде организирането на работно място в дома, така че да отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд; За чия сметка следва да бъде осигуряването на офис оборудване (извън техническите средства), например работно бюро, офис стол, подходящо осветление и др.; Работникът или работодателят трябва да покрива режийните разходи за работата от вкъщи; Как следва да се доказва възникването на трудова злополука при работа от разстояние?