Къде е заровено бъдещето на еврото?

Едната версия предполага еврозона, замислена като съюз с балансиран търговски баланс и бюджет, както и с напълно функциониращ монетарен съюз. Тя би била силно задлъжняла, но в местна валута.

Алтернативата концепция предполага съществуването на еврозона като група отделни страни, намиращи се в зона с обща валута. Повечето от страните нямат балансирани бюджети и външни салда и са задлъжнели във валута, която не могат да печатат при нужда. Подобен сценарий е еквивалентен на криза със задлъжняване в чужда валута.

В първия вариант (криза в еврозоната, но без проблеми с валутата) сценарият прилича много повече на това, което става в САЩ, отколкото събитията от 90-те години в Латинска Америка (като Италия прилича много повече на Калифорния, отколкото на Аржентина).

Във втория вариант сагата в еврозоната би била сравнима със случилото се с развиващите се държави. Както в едно проблемно семейство, „развитите” страни от севера се чудят дали да спасят южните „развиващи се” икономики.

Перспективите за всеки от двата сценария са изключително различни. В първия при лихвените проценти ще има конвергрнция и изчезване на риска от банкрут, като ЕЦБ подкрепя дълговете на държавите така, както Федералният резерв го прави в САЩ и еврото става „местна валута”.

А колко често сте чували за преструктуриране на дългове в местна валута?

При втория вариант обаче със сигурност ще съществува различен кредитен риск, банкови паники, бягство от еврото и банкрути – единната валута ще бъде поставена в залог на нуждите на различните държави.

Кой от тези два варианта ще бъде избран зависи от волята на страните от еврозоната. Две неща обаче са ясни. Първо, бъдещето на еврозоната в голяма степен ще се определя от ролята на ЕЦБ. Второ, гъвкавостта е съвсем ограничена – европейските политици няма да могат да преодолеят кризата, ако не елиминиеат валутния проблем и произтичащия от него руск от банкрути.

Това помага да се обяснят притесненията около масивната помощ, която Международният валутен фонд предоставя на региона. Защо МВФ би кредитирал Европа чрез специални права на тираж (валутната единица на фонда) вместо в евро, създавайки валутен дисбаланс?

Подобни дисбаланси са в основата на всички кризи на развиващите се пазари, така че действията на МВФ предполагат, че Европа е готова да се откаже от еврото.

Днес еврото е на кръстопът. По единия път ще се стигне до валутен съюз без държавна опора, до дългове, валутни кризи и разпадане на еврозоната. Другият, по който ще се мине през монетарен съюз с адекватна централна банка, вътрешни фискални трансфери и активна регионално ориентирана монетарна политика, ще доведе до бавно, но устойчиво възстановяване без фалити.

В крайна сметка, да перефразираме Робърт Фрост – пътят, по който се поеме, ще направи разликата. Поради тази причина съдбата на еврото не лежи нито в Атина, нито в Рим. Тя лежи в централата на ЕЦБ във Франкфурт, завършват авторите.