Как битката на Германия за еврото се оказа Оруелска

Опасността за еврото след избирането на гръцко правителство, което ще прояви хитрост, ще води рискована политика на ръба на "войната" и ще шантажира германците, е, че валутният механизъм ще бъде нестабилен в условията на неуредена вихреща се криза.

На среща на Форума на официалните парични и финансови институции в Лондон миналата седмица Норман Ламонт, министър на финансите на Великобритания по време на европейската валутна криза от 1992 година, заяви: "Еврото се крепи на страх и догма. То няма да експлодира, но кризата няма да бъде решена - тя ще продължи. Страните ще се опитат да се върнат към националните валути, но това ще бъде равносилно да се пекат един по един на бавен огън".

Ламонт цитира Артър Милър: "Краят на една епоха идва, когато основните илюзии се изчерпат". Еврото ще продължи, каза Ламонт, защото илюзиите не са се изчерпали.

Друг автор, който може да бъде цитиран, е Джордж Оруел, който в "1984" пише за Великобритания, изпаднала в състояние на непрекъсната долнопробна война сред суперсилите, смътно сменящи се коалции и престроявавания на редиците, поддържани от отлично дирижирана пропаганда и взаимна ненавист.

Както Оруел написа: "Това е война с ограничени цели между бойци, които не са способни да се унищожат. (...) За да бъде разбран характерът на сегашната война - защото въпреки прегрупирането, което става на всеки няколко години, войната винаги е една и съща - човек трябва да осъзнае на първо място, че е невъзможно тя да бъде решаваща".

Звучи много като при еврото.

Миналата седмица британското ляво списание "Ню стейтсмън" направи принос в аналогиите, определяйки Мекрел като "най-опасния германски водач след Хитлер" с аргумента, че тя "убива растежа".

Разбира се, германците не виждат нещата така.

Една от причините за германската горчивина във връзка с неблагодарните длъжници е твърдението на германците, до известна степен самодоволно, че тяхното съчетание от фискална честност и промишлена ефективност, което стимулира растежа, глупаво се пренебрегва от всеки друг.

Михаел Щрюмер, съветник на канцлера Хелмут Кол през 80-те години, заяви миналата седмица: "Германският план след гръцките избори ще бъде отношението към гърците да бъде много добро, но да се надяват, че самата Германия ще трябва да направи много малко (за целта - бел. Ред.)".

Това изглежда е почти неизпълнима надежда. Германия ще бъде основната държава, от която останалите очакват отстъпки.

От друга страна Щрюмер твърди, че е много малко вероятно дългосрочната цел за "политически съюз", който Меркел уж иска като ключ към обединяването на европейския дълг, да бъде постигната.

"Когато Йенс Вайдман говори за политически съюз, необходим като път към споделянето на задълженията, според мен той говори за царство на мечтите. В началото на 80-те години попитах канцлера Кол какво има предвид под политически съюз. Отговорът му бе: 'Това е много добър въпрос, но би било глупаво да му отговоря.'

(БТА)