FED и ECB вероятно ще намалят лихвените проценти

Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка и Европейската централна банка възнамеряват да понижат лихвените проценти за първи път тази година, смятат анализатори.

Причина за този ход са обезпокоителните данни за растящата безработица в еврозоната и САЩ, спадащото потребителско и бизнес доверие, както малката вероятност за промяна в инфлационните стойности.

Според предвижданията Федералният резерв ще намали лихвения процент с четвърт процентен пункт до 1.5%. Информациите около ЕЦБ сочат, че институцията ще редуцира лихвените проценти също с четвърт, до 3%, като се очаква и същото намаление от страна на Английската централна банка, до 3.75%.

Причина за понижението на лихвените равнища до такива рекордно ниски стойности е забавянето на икономиката в глобален мащаб. Правителствените доклади на САЩ и Франция относно данните за безработицата от последната седмица сочат неблагоприятни данни. Същевременно потребителското доверие в Щатите, което е своебразен индикатор за състоянието на икономиката падна през октомври до най-ниските си стойности от 9 месеца. В Европа и по-специално в Германия, която е най-мощната европейска икономика, бизнесдоверието се срина до най-ниските си стойности от януари.

Очаква се шефът на Федералния резерв Алън Грийнспан и останалите 11 члена с право на глас да одобрят понижението на лихвените проценти на работна среща в сряда. ЕЦБ и Английската централна банка се очаква да обсъдят възможностите за коригиране в низходяща посока на лихвения процент на работни заседания в четвъртък.

През юли очакванията бяха, че европейските банки и Федералният резерв ще увеличат лихвените проценти, заради признаците на икономическо оживление в световен мащаб.

Миналата година Федералният резерв, ЕЦБ и Английската централна банка общо прибягваха 22 пъти до намаляване на лихвените проценти /Федералния резерв 11, ЕЦБ- 4 и Английската централна банка - 7/, за да стимулират икономическия растеж. Лихвените проценти достигнаха до най-ниските си нива от 40 години, но според специалисти отражението върху икономическото оживление не постигна търсените резултати.

Очаква се икономиката на ЕС да отчете ръст с 1.1% тази година, което е по-малко от половината от средния процент на растеж през последните 10 години. Прогнозите пред японската икономика са негативни, като за 2002 г. се предвижда свиване за втора поредна година, сочат предвиждания на Международния валутен фонд. Японската централна банка сви лихвените проценти почти до нулеви равнища през март 2001 г., но това не даде особен ефект и страната е изправена пред отбелязването на 12-годишен застой. Според предвижданията на Фонда американската икономика от своя страна ще отчете ръст от 2.2% тази година, което е с 1% под средния ръст за последните 10 години.

Инфлационните стойности също не дават основание, че лихвените проценти ще бъдат коригирани във възходяща посока. Месечната инфлация във Великобритания се движи под лимита от 2.5% определен от Централната банка. Тази тенденция продължава всеки месец, с изключение на март 1999 г. В държавите от еврозоната, цените на стоките и услугите през октомври скочиха по-малко от очакваното - с 2.2%, което е доста изостанала позиция в сравнение с пиковото повишение от 3.3% през май 2001 г.

Фондовите пазари също са в много затруднена позиция, отчитайки спад за трета поредна година, за пръв път след Втората световна война. Германският бенчмарк DAX загуби 38.6% тази година, което е най-лошото представяне на основен глобален фондов индекс.

Инвеститорите от своя страна настояват за по-високи лихвени проценти, поради опасения от последствията след големите корпоративни скандали тази година, като банкрута на енергийния гигант Enron Corp.и срива на телекомуникационния пазара, започнал с фалита на WorldCom Inc. Очакванията на редица икономисти са, че намалението на лихвените проценти ще провокира потреблението, като този е водещия мотив във вероятното намаление на лихвените проценти от страна на Федералния резерв и европейските банки.