Един от най-високоплатените политически лидери в света ще получава още по-голяма заплата

Правителството на Сингапур обяви увиличение на заплатата с 64% на премиера Лорънс Уонг, който с възнаграждение от 1,7 млн. долара вече е един от най-високоплатените политически лидери в света, пише Wall Street Journal.

С увеличението заплатата на Уонг достига 3,6 млн. сингапурски долара, които се равняват на 2,84 млн. долара на година. Междувременно заплатата на министрите ще нарасне до 1,8 млн. сингапурски долара спрямо 1,1 млн. долара в момента, въпреки че действително изплащаните възнаграждения ще се повишават постепенно.

За сравнение, годишната заплата на американския президент Доналд Тръмп е 400 хил. долара. Германският канцлер Фридрих Мерц заработва около 440 хил. евро. Канцеларията на тогавашния британски премиер Киър Стармър съобщи през 2024 г., че годишната му заплата е 167 хил. паунда или около 226 хил. долара.

Сингапур отдавна възнаграждава политиците си особено добре, като твърди, че конкурентните заплати спомагат за сдържане на корупцията и са необходими за привличане на топ таланти, които иначе биха се присъединили към частния сектор. Но щедрите възнаграждения се превърнаха в особено чувствителен въпрос в града-държава, тъй като сингапурците са изправени пред нарастващи разходи за живот.

„Доброто управление зависи от доброто лидерство“, заяви Уонг пред парламента във вторник,след като обяви, че правителството му е приело препоръчаните от независима комисия увеличения на възнагражденията. „Особено по високите етажи качеството на ръководителите е от съществено значение. Компаниите разбират това много добре“, допълва той.

Въз основа на формула, приета през 1994 г., заплатите на министрите в Сингапур са обвързани с доходите на водещите корпоративни ръководители в града-държава. Но през последно време, със засилването на притесненията на сингапурските избиратели от разходите за живот, правителството се отклони от тази формула.

През 2012 г., когато делът на Партията на народното действие намаля на парламентарните избори, кабинетът прие намаления на заплатите на министрите с около 30%. Оттогава няколко последователни правителства на партията се въздържаха от повишения на заплатите поради страх от политически последствия, посочи Уонг.

Министърът на обществените услуги Чан Чун Син заяви, че средната заплата на 1000-та души с най-високи доходи в частния сектор в Сингапур вече е около 3 млн. сингапурски долара и че в унисон с договорената формула заплатите на министрите ще бъдат установени на 40% под това равнище в размер на 1,8 млн. сингапурски долара.

Новите заплати ще се превърнат в референтна стойност, а не в твърдо определени суми, уточни Чан. Той също така подчерта, че повечето увеличения ще се случат в течение на няколко години. Министрите ще получат първоначално увеличение от 9% през април.

Премиерът заяви, че е решил да дари повишението на заплатата си за следващите пет години за благотворителни каузи, въпреки че не очаква други политици да последват примера му.

Новите референтни заплати включват бонуси, които са определени от индивидуалното представяне на министрите и от възможностите им да постигат национални цели за икономически растеж, безработица и подобряване на доходите на обикновените сингапурци.

„Не можем да избягваме този проблем, само защото е политически труден. Въпросът не е само в заплащането, а в крайна сметка в това дали Сингапур ще продължи да разполага с качеството в политическото ръководство, от което се нуждаем, за да водим страната напред“, посочи Уонг.

Джилиан Кох, старши изследовател в Lee Kuan Yew School of Public Policy в Сангупар, коментира, че процентните изражения в увеличенията на заплатите на министрите все още изостават от тези на сингапурците с ниски и средни доходи от 2012 г. насам. Въпреки това решението на правителството вероятно ще раздели избирателите, като някои виждат логика в привличането на таланти и избягването на корупция, а други може да се съсредоточат върху високите цифри на увеличенията, допълва тя.

„Предизвикателството е да се гарантира наистина, че заплатите не възпрепятстват хората да влизат в политиката“, казва Кох.