Паундът дава фалшива илюзия за суверенитет на Великобритания

Неслучайно девалвацията, наложена на правителството на Харолд Уилсън през 1967 г., ознаменува окончателното отстъпване от имперските претенции чрез последвалото изтегляне на британските сили от изтока на Суец.

Марк Карни, бившият управител на Английската централна банка, също отбеляза как паундът се е "отделил" от другите основни валути. Мрачната прогноза на Bank of America обаче не се споделя изцяло от финансовите институции.

Някои смятат, че настоящият валутен курс на лирата калкулира още икономически смущения след изтичането на преходните споразумения за Brexit. В краткосрочен план сключването на дори ограничена търговска сделка с ЕС може да оскъпи временно паунда.

В този смисъл, с търговска сделка или без, и дори предполагайки сравнително стабилно възстановяване от коронавирусната рецесия, Brexit ще издигне нови бариери пред търговията с най-важния пазар на Великобритания. Това обещава от своя страна по-нисък икономически растеж и разширяване на дефицита по текущата сметка. Трудно е да се намерят причини за положително представяне на паунда в средносрочен до дългосрочен план.

Правителството, разбира се, може да погледне на западащия глобален статут на лирата като на освобождение. Засега то няма особен проблем с финансирането на набъбващия си държавен дефицит. Девалвацията също така би осигурила поне временен път към подобрена конкурентоспособност. Правителството дори би могло да претендира, както направи Уилсън, че слабата валута не понижава жизнения стандарт.

Не съм сигурен, че това ще се вмести в агресивния ангажимент на Борис Джонсън да превърне Brexit в платформа за възобновяване на „Глобалната Великобритания“. Премиерът, ми казват, е емоционално склонен да влезе в големи разговори за извоюване на нова роля в Персийския залив и извън него.

Но никой не знае откъде биха дошли парите.

По един или друг начин паундът е световно огледало за Великобритания. Сигналите не са обнадеждаващи. През 70-те Обединеното кралство си спечели прозвището „болният човек на Европа“. Опасността сега е да се превърне в инвалид в периферията на Стария континент.