Фед трябва да охлади пазара на труда от летните жеги

Федералният резерв на САЩ ще търси начин да охлади нагорещения пазар на труда в страната на заседанието си по-късно този месец, след като данните миналата седмица за пореден път дадоха ясни доказателства за продължаваща затегнатост. Това би било и правилният подход, като се има предвид и рекордното ускоряване на инфлацията, за която се очаква да е достигнала нов връх през юни.

Преди няколко дни стана ясно, че новооткритите работни места в САЩ, извън селскостопанския сектор, са се равнявали на близо 400 хил. през юни, когато безработицата е останала на близо 50-годишно дъно от 3,6 на сто. В същото време заплатите на тези, които не са на мениджърски позиции, са продължили да нарастват, а прогнозите са инфлацията да е записала нов 40-годишен връх през юни в размер на близо 9%, пише Bloomberg.

Инфлация

"Пазарът на труда е много нагорещен, Фед трябва да направи повече", коментира Джефри Роузенбърг, старши портфолио мениджър по систематични мулти стратегии в  BlackRock Inc.

"Повече" би означавало още едно лихвено повишение от 75 базисни пункта (б.п.) на заседанието на Фед на 26-27 юли. Последно Фед прие такова увеличение през юни - първото от 1994 г. насам - изпреварвайки другите големи регулатори със силен ястребов* устрем напред.

Фючърсите върху лихвите сочат, че инвеститорите са напълно в очакване на още едно значително лихвено повишение през юли, като се имат предвид данните за инфлацията и безработицата. Такива прогнози правят и анализаторите.

"След тези данни може като цяло да разчитате на (увеличение от) 75 б.п. през юли", прогнозира Джим Карън, главен стратег по фиксирана доходност в Morgan Stanley Investment Management. "Пазарът на труда е силен и растежът не намалява", допълни експертът.

"Данните за юни бяха силни не само като основно съдържание, но и в това, което показаха под повърхността, потвърждавайки, че пазарът на труда продължава да е затегнат и давайки възможност на Фед да поддържа интензивността на битката си с инфлацията", коментираха Йелана Шулятева и Андрю Хъсби.

През следващите дни не само Фед ще получи нови данни за инфлацията, които да го насочат за правилния ход на следващото му заседание. Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще следи статистиката, когато се очаква в края на седмицата да стане ясно с колко са се покачили цените в Германия, Франция, Испания и Италия.

Централната банка на еврозоната се подготвя за първото си лихвено увеличение от над десетилетие насам в размер на 25 б.п. на 21 юли. В същото време регионът е изправен пред риска от рецесия, като все повече икономисти прогнозират този мрачен сценарий. Вероятността от свиване се е увеличила от 30% на 45%, показват данните на Bloomberg, докато преди избухването на войната в Украйна показателят се е равнявал на 20 на сто.

"Предполагаме, че ще има рецесия, поради вече въведеното петролно ембарго и поради ефекта от по-високите цени върху промишлеността", каза Ерик-Ян ван Харн, стратег в Rabobank. Той обясни, че германската икономика - една от най-уязвимите към петролно ембарго - вече се забавя, а трендът е видимо низходящ.

Еврозоната "вероятно ще навлезе в лека рецесия втората половина на годината, но това няма да е достатъчно, за да забави търсенето, което да върне инфлацията към целевото равнище, като ще даде възможност на ЕЦБ да върви по път с умерени лихвени повишения", смятат икономисти от TD Securities.

Продължаващо затягане тази седмица ще видим и от Канадската централна банка, Южнокорейската и от тази на Нова Зеландия, за които очакванията също са за по-големи стъпки в размер на 50 б.п.

Централни

Ето какво още ще следим през следващите дни:

В понеделник управителят на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода ще направи изказване, а по-късно през деня коментар ще даде и ръководителят на Германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел. Освен тях, управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли също ще направи изказване.

Във вторник ще стане ясно с колко са нараснали производствените цени в Япония през юни, както и какви са икономическите нагласи в Европа през текущия месец. Данните ще бъдат придружени от изказвания на централни банкери, в т.ч. представители на АЦБ и Бундесбанк.

Средата на седмицата се очертава да бъде важен ден, тъй като няколко регулатори ще вземат решения за пътя на паричната си политика. Те включват Южнокорейската централна банка, както и тази на Нова Зеландия. Междувременно в Китай се очаква статистика за търговския баланс през юни.

По-голямата част от данните ще дойдат от Европа - очаква се информация за представянето на британската икономика, промишленото производство и търговския баланс. Същия ден статистиката ще покаже с колко се е ускорила потребителската инфлация в Германия, Франция и Испания през юни и какво е било промишленото производство в Европа през май. Данни за инфлацията се очакват и в САЩ, а в съседна Канада централната банка ще реши дали да одобри още едно лихвено увеличение. Очакват се и традиционните данни за щатските запаси на суров петрол.

Четвъртък ще започне с информация за пазара на труда в Австралия и промените в него през юни, последвана от данни за японското промишлено производство през май. В Германия ще стане ясно с колко са нараснали производствените цени, а АЦБ ще публикува доклад за кредитните условия в страната.
В САЩ се очакват ежеседмичните данни за новоподадените заявления за помощи за безработица, както и за ръста на производствените цени.

По-натоварен ден ще бъде петък. Тогава статистиката в Южна Корея ще покаже какъв е бил износът на страната през юни, в Китай - с колко са се покачили цените на жилищата, продажбите на дребно и какъв е бил ръстът на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие. В Италия ще стане ясно с колко са се покачили потребителските цени, докато за региона на Европа се очаква статистика за търговския баланс през май.

В САЩ ще има данни за продажбите на дребно през юни и за промишленото производство.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.