Ще има ли промяна на лихвения диференциал между еврото и долара?

На 12 юли е следващата среща на Съвета на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, на която ще бъде взето решение дали да има ново повишение на основните лихвени проценти в еврозоната.

 

Следващата среща на директорите на Федералния резерв, на която е възможно да бъде взето решение за промяна на лихвените проценти в САЩ, е на 9 май.

 

Доскоро анализатори смятаха, че евентуално намаление на цените на заемите в Америка ще стимулира проблемния жилищен сектор и това ще предотврати възможността ефектът на доминото да засегне и другите сектори на икономиката.

 

Градушката от позитивна информация за американската икономика през последните седмици обаче разсея страховете на доларовите инвеститори, че Фед ще реши да стимулира проблемната икономика в САЩ с намаление на лихвените проценти.

 

Безработицата в САЩ за месец март намаля на 4,4 на сто спрямо ниво от 4,5 на сто през февруари. Това заедно с данни за растящата инфлация в Северна Америка накара пазарите да преоценят риска от намеса на Федералния резерв и доларът се повиши спрямо йената, възстанови и част от загубите си спрямо единната валута.

 

Историята обаче ни учи, че дори когато има инфлационно напрежение, Федералният резерв може да намали лихвените проценти. В редки случаи, ако от Фед смятат, че цените ще паднат в бъдеще, може да сме свидетели на намаление на лихвените проценти въпреки данни за инфлационно напрежение. През 1995 година Алън Грийнспан направи именно това, като преди това предупреди Конгреса на САЩ, че от Фед могат да намалят лихвените проценти дори и при негативни ценови данни.

 

Пазарите предвиждат значителен шанс Федералният резерв да се намеси някъде през останалата част от годината и да понижи лихвите. Това се измерва, като се следят цените на фючърсните договори с финансови инструменти, които са чувствителни към промени на лихвените проценти (най-често това са краткосрочни облигации). Именно те показват че някъде през втората част на 2007, от Фед ще намалят цените на заемите в страната.

 

Към момента лихвените проценти в САЩ са на едни от най-високите нива от 5,25% сравнено с 3,75 на сто в еврозоната и 0,5 на сто в Япония. Въпреки прогнозите на фючърсните пазари, че от централната банка на САЩ ще се намесят, шансовете това да стане в близко бъдеще не са големи. Причините за това са няколко.

 

Въпреки по-умерения тон на последното изявление на Федералния комитет за отворени пазарни операции (FOMC), най-важното тяло на Федералния резерв, като цяло изказването гравитираше около все още съществуващи инфлационни страхове. Докладът на новия президент на Фед Бен Бернанке потвърди очакванията за умерен ръст на американската икономика и през 2007 година. Исторически, когато Фед е променял политиката си, е имало плавно преминаване от инфлационни страхове (когато лихвените проценти се задържат високи) през неутрална политика и накрая през страхове за растежа (когато лихвените проценти се намаляват с цел да се стимулира икономиката). За момента официалната политика на Федералния резерв е някъде между първата и втората фаза. Малко вероятно е да очакваме такава рязка и разтърсваща промяна в изгледите на тази институция и тя да премине от инфлационни страхове направо към страхове за растежа, без да спре на неутралната си фаза.

 

Друго, на което ни учи историята на Федералния резерв, е, че новите му президенти предпочитат рано да създадат консервативна репутация на ястреби, които по-скоро бранят икономиката от инфлация отколкото от слаб ръст. Бернанке е все още сравнително нов и най-вероятно ще се опита да създаде репутация на Фед под неговото ръководство на институция, която бди за стабилността на американската икономика и не взима прибързани решения при първи страхове за по-нисък икономически ръст.

 

Ситуацията с Европейската централна банка обаче е доста по-различна. Лихвените проценти в еврозоната са на все още сравнително ниски нива от 3,75 на сто. Разликата спрямо Великобритания и САЩ е от 1,5 процентни пункта. И докато можем да определим политиката на Федералния резерв като по-близка до неутрална, то спокойно можем да кажем, че тaзи на Трише и кръгът около него e строго ориентирана около инфлационни страхове. През последните дни различни членове на Борда на директорите на финансовата институция потвърдиха, че цените на заемите в еврозоната са все още ниски, а инфлацията стремително расте.

 

Лобито на големите европейски компании ще се опита да предотврати такава намеса от страна на ЕЦБ. Високите лихвени проценти, освен че намаляват възможността на фирмите да взимат заеми заради позитивния ефект, който имат върху еврото, оскъпяват също износните продукти. Това прави мнението на европейските производители единствената пречка пред ново увеличение на лихвите в еврозоната.

 

Преди срещата си с президента на ЕЦБ миналата седмица Ърнест-Антоан Селиер, президент на Бизнес Европа, базираната в Брюксел бизнес федерация, коментира пред Financial Times, че преминаването на психологическата бариера от 4 на сто ще въвлече европейската икономика в “опасна ситуация”.

 

Членът на борда на директорите на ЕЦБ Клаус Либшер обаче коментира на 3 април пред журналисти, че “лихвените проценти в еврозоната не са достатъчно рестриктивни”.

 

На 8 март ЕЦБ повиши прогнозите си за растеж на европейската икономика през 2007 г. oт 2,2 на сто до 2,5 на сто.

Комбинацията на прогнозите за икономически ръст с инфлационната ориентираност на директорите на ЕЦБ е рецепта за почти сигурно увеличение на лихвените проценти в еврозоната - ако не на следващата среща на банкерите във Франкфурт на 12 април, то някъде през втората половина на 2007 г.

 

Това състояние на лихвения диференциал между двете основни валути оправдава прогнозите на някои анализатори, че еврото ще атакува и пробие рекордните нива от 1,36 спрямо долара през идващите месеци. Фактът, че от Пекин съобщиха, че няма да увеличават доларовия дял на валутните си резерви, може да засили евентуалното поскъпване на еврото спрямо щатската валута.