Основният проблем на Европа - забавянето на растежа

Има проста причина защо всеки от членовете на Икономическия и монетарен съюз има различни виждания за икономиката: няма такова нещо като единно европейско пространство. Когато държави, които са коренно различни в политическо и икономическо отношение, използват единна валута, а политическите и структурните различия остават години, след като монетарният съюз е завършен, само въпрос на време е нещо да се обърка.

Именно това може би се случва сега.

Десет години, след като прехвърли вземането на решения на Европейската централна банка, централната банка на Германия – Deutsche Bundesbank, която все още е най-влиятелната централна банка от еврозоната, напоследък говори за силна немска и европейска икономика. Немската централна банка активно защитаваше повишаването на основния лихвен процент от ЕЦБ от последния месец като необходима антиинфлационна мярка. Тя обаче може би е единствената с такова мнение.

Все по-голям брой експерти от различни европейски държави смятат, че може да се наложи скоро ЕЦБ да отмени покачването с 0,25 на сто на лихвения процент, обявено през юли.

Позицията на немската икономика е по-добра от тази на която и да е друга страна от еврозоната, отчасти благодарение на относително благоприятното външно търсене, особено извън Европейския валутен съюз. Не трябва да се забравя, че въпреки значителния ръст на износа на Германия за останалите страни от еврозоната, основната част сега е насочена извън нея, тъй като нововъзникващите пазари – от Китай до Хърватска, са тези, които растат най-бързо.

Германия се радва и на по-голям бюджетен излишък от другите европейски страни. Приходите от данъци все още се задържат високи, което позволява на Министерството на финансите да обсъжда целенасочени фискални мерки за насърчаване на възстановяването – лукс, който другите страни от еврозоната с нарастващ бюджетен дефицит не могат да си позволят.

От другата страна са държавите, изпитващи затруднения, между които са тези с недостатъчно вътрешно търсене и липса на конкурентен износ - Франция, Италия, Испания и Ирландия. Няма да е изненада, ако поради смесица от политически и технически причини тези страни явно или не окажат натиск за намаляване на лихвите на следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ на 4 септември, на което ще се обсъжда лихвеният процент.

Очевидното обръщане на силата на еврото срещу долара от последните 5 години може да изиграе ключова роля за мисленето на хората от ЕЦБ. Управителят на банката Жан-Клод Трише настоява за твърда политика, откакто пое поста през 2003 г., но сега може да стане съпричастен на сериозния спад на еврото от върха, постигнат при 1,60 EUR/USD.

Още преди въвеждането на еврото през 1999 г. периодите на силен долар често караха германската централна банка да затяга монетарната политика, за да предотврати заплахата от инфлация. Сегашното слабо евро коства големи усилия на президента на институцията и член на Управителния съвет на ЕЦБ Аксел Вебер да убеждава в ползите да „се държи кракът на спирачката“ чрез инструментите на монетарната политика.

Въпреки това Вебер, както и останалите членове на Управителния съвет, е задължен от правилата на ЕЦБ да взема решенията си относно монетарната политика не на база условията в една сравнително добре представяща се страна като Германия, а на обстановката в еврозоната като цяло. На тази база, на фона на признаците за икономически застой в много от съседките на Германия, Управителният съвет може да мисли за смекчаване на монетарната политика.

Срещата на 4 септември ще покаже дали ЕЦБ ще обърне внимание на знаците, че бързо намаляващият растеж, а не нарастващата инфлация, се превръща в най-наболелия проблем.

*Автор Дейвид Мерш, председател на London and Oxford Group