WSJ: Брюксел предлага Европейски механизъм за дестабилизиране

На срещата на върха в края на тази седмица европейските лидери вероятно ще обявят, че навършилият една година договор от Лисабон ще бъде променен, за да позволи създаването на постоянен механизъм за финансова взаимопомощ в страните от еврозоната, пише в редакционен коментар Wall Street Journal.

В същото време европейската администрация ни уверява, че няма да се наложи провеждането на референдуми за ратифицирането на поправките, защото поправките не предоставят на Брюксел нови правомощия.

Този двусмислен изказ е типичен за Брюксел. Ако Европейският съюз нямаше нужда от нови правомощия, за да създаде спасителния механизъм, то нямаше да има нужда и от промяна на договора, управляващ съюза.

ЕС обаче трябва да извърши тази промяна, защото, вече задействаните спасителни планове за Гърция и Ирландия абсолютно недвусмислено противоречат, както на буквата, така и на духа на основополагащите договори за съюза. Не на последно място те противоречат и на клаузата от договора от Маастрихт, забраняваща на страните от ЕС, както и на ЕС като цяло, да поемат задължения една на друга.

Нещо повече, един постоянен спасителен механизъм – Европейски механизъм за стабилност – ще окаже директен натиск върху европейските данъкоплатци, като ги направи отговорни за дълговете на други страни – ситуация, нямаща аналог в историята. Дори този факт, сам по себе си, е достатъчно основание за публичен дебат относно идеята.

След като поправката в договора почти със сигурност ще бъде обречена на провал, ако бъде гласувана на референдум, Брюксел е твърдо решен да избегне провеждането на такъв.

Никога не сме споделяли виждането, пише WSJ, че единната европейска валута изисква единно европейско правителство. Съществуващите споразумения, които създадоха еврото, щяха да са достатъчни, за да задържат валутата стабилна, стига те да бяха спазени. Вместо това, както богатите, така и бедните страни от ЕС раздуваха дълговете и дефицитите си до пределни нива, без явни последици. 

Това се случваше до тази година, когато кредиторите започнаха да искат все по-висока премия по облигациите на по-слабите икономики от еврозоната.

През май ЕС започна спасяването на най-закъсалите страни от валутния съюз, настоявайки, че това е само временно заобикаляне на клаузата, забраняваща поемането на чужди дългове. Преразпределянето на дългове, не е същото като намаляването на дългове и през 2009 г., общият дълг на 16-те страни от еврозоната е надхвърлял 7 трлн. евро, или 78,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната.

Реалният проблем с набъбващите спасителни планове се състои в това, че съвсем не е ясно как Гърция, която не може да плаща сегашните си дългове, ще може да ги поеме след три години, когато се очаква те да надхвърлят 150% от БВП на страната.

Европа е изправена пред избора пряко да поеме целия този дълг, или да признае, че Гърция, Ирландия и вероятно други страни, трябва да преструктурират дълга си. Администрацията в Брюксел се надява, че един спасителен фонд може да отложи разчистването на сметките до безкрайност, въпреки че цената за това ще са постоянни финансови инжекции за фискално безотговорните страни.

Най-малкото, Европейската комисия трябва да проведе сериозен дебат с 330 млн. души, които живеят в еврозоната и които в крайна сметка ще платят сметката.