Ангела Меркел и политиката на обречените

Трябва да бъде отбелязано, че заплахата за хаотичен фалит на Гърция, съпроводен от напускане на еврозоната, може да не се окаже толкова мощно оръжие, колкото би се искало на някои гръцки политици.

Преди дни, в интервю за холандски ежедневник, вицепрезидентът на европейската комисия Нели Кроус заяви, че ако Гърция напусне еврозоната, това няма да е катастрофално събитие.

Това е интересна хипотеза, тъй като в нея е заложена идеята, че европейските пазари ще приемат Гърция като уникален случай, който няма нищо общо с Португалия и Ирландия, които прилагат съвестно договорените с ЕС и МВФ мерки за бюджетни икономии и реформи.

По ирония на съдбата ако Гърция напусне валутния съюз и това доведе до вътрешен хаос, но последствията за еврозоната бъдат овладени чрез решителни действия от страна на ЕС и ЕЦБ, това би послужило като предупреждение за привържениците на популистки идеи за девалвация на нови валути и прекратяване на преговорите с ЕС и МВФ.

И все пак Меркел трябва да внимава. От една страна германците се страхуват от икономически колапс, подобен на този от дните на Ваймарската република в случай, че финансово безотговорните страни не бъда принудени да съблюдават строга фискална дисциплина.

От друга страна обаче Ваймарската република ни учи и на още един урок - какво може да се случи, ако провинилите се страни бъдат обречени на безмилостни и убиващи всякаква надежда за растеж бюджетни икономии.

В цяла Европа, както в дясно, така и в ляво на политическия спектър, популистки и националистически сили се надигат срещу управляващите лявоцентристки и дясноцентристки партии.

От странната, крайно дясна унгарска партия Jobbik, чийто лидери открито заявяват, че „не са демократи“, до популистите - екстремисти на Марин Льопен във Франция, всички те предлагат „алтернативи“ на суровите бюджетни икономии. Меркел трябва да е наясно с това.

Става още по-интересно, когато си припомним за предстоящите през април парламентарни избори в Гърция. Като се вземе под внимание, че и двете традиционни гръцки партии - консервативната Нова демокрация и социалистите от  ПАСОК - са дискредитирани, гърците може да се окажат изкушени от някоя от експерименталните крайно леви или крайно десни формации.