Икономиите на мизерията

Феята на потребителското доверие и инвестициите не се появи – никоя от страните, които понижават разходите си не може да се похвали с очаквания подем в частния сектор. Вместо това депресиращият ефект от фискалните икономии е подсилен от изтъняващото потребление и понижената бизнес активност.

Нещо повече, облигационните пазари продължават да гледат с недоверие към Европа. Дори най-изпълнителните страни, следващи пътя на бюджетните икономии, като Португалия и Ирландия, все още са принудени да плащат зашеметяващо високи лихви по своите облигации.

Защо? Защото бюджетните икономии доведоха до сериозно свиване на икономиките им, подкопавайки данъчната основа до такава степен, че съотношението на дълг към БВП - стандартният индикатор за фискален прогрес - се влошава, вместо да се подобрява.

Междувременно, страните които не се качиха на влакчето на бюджетните икономии – особено Япония и САЩ – продължават да се радват на ниска цена на кредитирането, с което опровергават прогнозите на фискалните ястреби.

Все пак все още не всичко е изгубено. През ноември миналата година доходността по испанските и италианските облигации нарасна до такава степен, че събуди опасения за нов глобален финансов колапс. Тези лихви сега отново се понижиха на фона на сигналите за общо подобряване на икономическата среда.

Добрите новини обаче са триумф точно на обратната на бюджетните икономии политика – Марио Драги, новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) загърби страховете за инфлацията и предложи масирана програма за поощряване на кредитирането - точно това, което трябваше да се направи.

Какво още трябва, за да убедим в тяхната заблуда привържениците на теорията, че пътят към възстановяването минава през бюджетните икономии?

След като усилията на американския президент Барак Обама не успяха да доведат до бърз спад на безработицата, привържениците на икономиите побързаха да обявят теорията за целебния ефект на фискалните стимули за мъртва. Те пренебрегнаха анализите на много икономисти, че размерът на стимулите, гласуван от щатския конгрес е твърде малък.

Въпреки всичко бюджетните икономии все още се смятат за разумни и необходими, а катастрофалните последици биват отхвърляни с лека ръка.

Може да направим много в подкрепа на икономиката, като просто преразгледаме пагубните мерки за бюджетни икономии от последните 2 години. Това важи дори за Америка, завършва Пол Кругман.