Европейското икономическо самоубийство

Преди началото на кризата Испания не е била фискално безотговорна – страната имаше нисък дълг и незначителен бюджетен излишък. За съжаление на Пиринеите имаше огромен балон в сектора на недвижимите имоти – балон, чието раздуване стана възможно до голяма степен поради огромните заеми, отпуснати от германски банки на испански финансови институции. Когато балонът се спука, испанската икономика остана на сухо. Испанските фискални проблеми са следствие от депресията, а не нейна причина.

Въпреки това рецептата, предписана от Берлин и Франкфурт, е... (познахте) за допълнителни бюджетни икономии.

Това (нека да омекотяваме ситуацията с думи) е просто лудост. Европа вече има няколко години опит със сурови програми за бюджетни икономии и резултатите са точно такива, каквито предвиждаха историците – депресираните икономики затъват в още по-дълбока депресия. И защото инвеститорите обръщат внимание на състоянието на икономиката, когато оценяват платежоспособността на дадена страна, програмите за бюджетни икономии дори не понижиха цената на кредитирането.

Каква е алтернативата? През 30-те години например – епоха, която съвременна Европа започва да копира във все по-отчетливи детайли – основната предпоставка за излизане от кризата беше изоставянето на златния стандарт.

Еквивалентът на подобна стъпка би бил напускане на еврото и възстановяване на националните валути. Може да кажете, че това е немислимо, тъй като подобно развитие определено ще предизвика силни сътресения, както от икономическо, така и от политическо естество.

Но ако продължаваме да следваме сегашния курс, налагането на още по-строги бюджетни икономии на страни, които вече страдат от рекордна безработица, ще се окаже наистина немислимо. Така че ако европейските лидери искат да спасят еврото, те ще потърсят алтернативен курс.

При това този алтернативен курс е доста ясен. Континентът се нуждае от експанзионистична монетарна политика, под формата на заявена от ЕЦБ готовност да приеме сравнително по-висока инфлация. Необходими са и експанзионистични фискални политики в Германия и още няколко страни - политики, имащи за цел да неутрализират бюджетните икономии в Испания и други изпитващи затруднения икономики.

Дори в този случай обаче страните от периферията на еврозоната ще са изправени пред години на икономически проблеми. И все пак, така има някаква надежда за възстановяване.

Това, на което сме свидетели обаче, е пълна липса на гъвкавост. През март европейските лидери подписаха фискален пакт, който на практика узаконява фискалните икономии като единствено лекарство за всички проблеми. Междувременно ключови централни банкери намекнаха за готовността на ЕЦБ да повиши лихвените проценти при най-малкия признак за по-висока инфлация.

Ето защо е трудно да се отърсим от усещането за безнадеждност. Вместо да признаят, че грешат, европейските лидери изглеждат решени да изхвърлят икономиката и обществото си извън борда. Цената за това ще бъде платена от всички.