Само драстична промяна на данъчната политика в САЩ може да спаси средната класа

Предложенията за повишаване на най-високата данъчна ставка до 39% от 35% на практика не биха спомогнали с нищо за съживяването на американската средна класа. Всъщност подходът трябва да е съвсем различен.

Също така най-богатите американци трябва да се ползват от данъчни облекчения единствено за инвестиции, които недвусмислено развиват средната класа в САЩ.

Данъчните облекчения могат да бъдат запазени за семейства с новородени, при постъпване на децата в колеж, при дарения или придобиване на първо жилище. Всичко това може да помогне за съживяване на средната класа.

Данъчните облекчения за доходите от капиталови инвестиции от друга страна трябва коренно да се променят. Те трябва да са в сила единствено за инвестиции в компании, които предоставят на американските граждани заплати и облаги, стандартни за средната класа от 50-те и 60-те години.

Всички други доходи трябва да се облагат с прогресивно повишаващи се данъчни ставки, достигащи в горната си граница 90%. Това би насърчило най-богатите американци да инвестират по начин, изгоден за страната като цяло. Ако не направят това, голяма част от доходите им ще бъдат поглъщани от данъци, които впоследствие държавата ще предоставя за социални програми.

Трябва да променим и данъчния подход към капиталовите приходи, тъй като в днешната глобализирана икономика капиталовите инвестиции не гарантират ръст на заетостта в съответната страна, а още по-малко в създаването на работни места за средната класа.

Ако дадена корпорация не наема американци, а изнася производството си зад граница, нейните приходи трябва да бъдат облагани с данъци по същия начин, както всички останали доходи.

Настоящият дебат за това дали данъците на най-богатите американци трябва да се повишат маргинално не е нищо повече от тактика за отклоняване на вниманието от една много по-сериозна икономическа тема.