Как МВФ и Банката за международни разплащания атакуваха централните банки

Редица монетаристи твърдят, че е изключително опасно Международният валутен фонд (МВФ) и Банката за международни разплащания да критикуват икономическите стимули, преди икономиката да се е възстановила напълно. 

Надзорните институции предприеха нападателна позиция спрямо действията на Федералния резерв (ФЕД). На практика се стигна до там, че Банката за международни разплащания прояви невероятна недалновидност и макроикономическо невежество, твърдейки, че количествените улеснения просто нямат желания ефект, пише в свой анализ The Telegraph.

Критиците се опасяват, че действията на международните финансови институции могат да подкопаят доверието към извършваната екзпанзионистична политика от страна на САЩ и то в момент, в който тази политика все още е крайно необходима за възстановяване на икономическия растеж. 

Монетаристите се опасяват преди всичко, че най-влиятелните централни банки могат да повторят грешката, която Федералният резерв допусна през 1937 г., когато щатските банкери проявяват нетърпеливост и твърде рано сменят посоката на провежданата парична политика. Счита се, че прекалено ранната смяна на стимулиращата политика с рестриктивна или ограничителна води до връщане на страната в състояние на рецесия.

Според главния анализатор на Danske Bank Ларс Кристенсен най-голямата заплаха сега е неразумният страх от спукване на балони по линия на провежданата от централните банки парична политика. Изтъкнатият икономист добавя още, че именно МВФ и Банката за международни разплащания могат да станат причина за този неоснователен страх.

Икономистът твърди още, че новата опасност пред световната икономика ще бъде дефлацията. Тя може да бъде породена от засилена рестриктивна политика. Правителствените мерки по отношение на съкращаването на бюджетните дефицити е израз именно на такъв тип политика. Според Кристенсен такъв вид политика може да бъде неутрализирана чрез количествените облекчения, провеждани от централните банки. За пример той изтъква безпрецедентните фискалните ограничения, които се налагат в САЩ.

Като че ли в подкрепа на продефлационните опасения на икономистите идват данните за цените на пазарите на стоки и суровини. Цените на суровините се сриват от септември насам, а холандският индекс за световна търговия (CPB World Trade Monitor) се сви с 0,7% през февруари.