Как МВФ и Банката за международни разплащания атакуваха централните банки

На другия полюс стоят международните финансови институции. Така например Банката за международни разплащания предупреждава преди всичко САЩ, Еврозоната, Япония и Англия да възстановят нормалните нива на основните си лихвени проценти, преди да е станало прекалено късно. Институцията наименува настоящата политика като „Монетарен активизъм“.

„Ако лекарството не лекува, както е очаквано, не е задължително дозата да е била прекалено малка. Може би вместо увеличаване на дозата, е по-добре да се преразгледа целия курс на прилаганото лечение“, казва гуверньорът на Банката за международни разплащания (БМР) Хайме Каруана. 

БМР се радва на невероятен престиж, тъй като бе единствената голяма институция, която предупреждаваше настойчиво, че прекомерното разширяване на кредитирането заплашва да тласне икономиките към глобална криза. Така например ветеранът по монетарните въпроси в банката Клаудио Борио е оценяван като един от най-брилянтните икономически умове в света.

Що се касае до МВФ, то той изказва подобни аргументи в подкрепа на мнението си, че либералната парична политика трябва да бъде преустановена. Експертите от фонда добавят, че макар на пръв поглед либералната политика да предизвиква възстановяване от кризата, в действителност тя поражда странични ефекти, които биха били дори още по-опасни от настоящата криза.

Според МВФ са налице сигнали за омаловажаване на кредитния риск и евфемизъм по отношение на възникващите балони в цените на финансовите активи. Предвидените загуби от ненавременното увеличаване на основните лихви ще се равняват на 6% от БВП за Bank of England, 7% от БВП за Bank of Japan и 4% за Федералния резерв.

Според шефа на PIMCO Бил Грос количествените облекчения създават ясни предпоставки за възникване на балони. По думите му вече са налице явните признаци на споменатото явление.

Позицията на Фед остава по-скоро неутрална. От една страна, се предвижда третата серия на количествените облекчения да бъде продължена поне до края на лятото, от друга обаче, още през февруари тази година бившият гуверньор Фредерик Мишкин предупреди, че капиталът на банката може да бъде унищожен „при това няколко пъти“, ако доходността по емитирания от САЩ дълг се повиши.

Дали Федералният резерв ще преустанови политиката на количествените облекчения, остава доста неясно. Макроикономическите индикатори обаче отново остават нестабилни - има ръст на безработицата и спад в икономическия растеж, а от друга страна на този етап инфлацията се понижава.

В крайна сметка решението относно количествените облекчения ще бъде взето от председателя на Фед Бен Бернарке, неговия бъдещ наследник Джанет Йелен и президента на подразделението на Фед в Ню Йорк Уилям Дъдли.

Накрая е редно да се спомене и позицията на ветерана в инвестициите Уорън Бъфет, който счита, че еуфорично настроените капиталови пазари са ясен индикатор, че провежданите облекчения няма да бъдат преустановени. Той твърди още, че спирането на облекченията би могло да се сравни единствено с „изстрел, който ще бъде чут от целия свят“, се казва още в анализа на The Telegraph.