Златото и погрешното тълкуване на глобалните икономически процеси

Покачването на цената на златото през последните няколко години се основава на погрешно тълкуване на проблемите на глобалната икономика и неразбиране на това, какво точно представляват количествените улеснения, смята Маршъл Гътлър – главен анализатор в Global FX Strategy, пише CNBC.

По думите му инвеститорите вече са започнали да осъзнават, че тeхните анализационни методики не могат да обяснят какво се случва в света в момента. Те постепенно са разбрали, че икономиката, която познават от учебниците, се нуждае от осъвременяване. Това е причината голяма част от тях да започнат разпродажба на златните си активи, което ще причини още по-голямо понижение на стойността на ценния метал.

"Печатането на пари с безпрецедентна скорост създава търсене на златни активи като алтернативна валута. Очакванията са насочени към обезценяване на световните хартиени валути, което прави златото атрактивна дългосрочна инвестиция", казва пред Financial Times Джон Рийд, съдружник в инвестиционната компания Paulson & Co. Неговият анализ се основава на неразбиране на количествените облекчавания. Освен това, той не успява да вземе предвид нетрадиционното поведение на една икономика, изправена пред "криза на баланса".

Правителствата наистина са насочили усилия в количествените улеснения. Можем ли обаче да наречем това печатане на пари? Вярно е, че балансът на централната банка се разширява, оставяйки частния сектор страна, но всичко, което се случва, е, че банките заменят един актив с друг - те продават облигации на централната банка, за да получите резерви на тяхно място. Има ли резервни пари? Това е философски въпрос близък до запитването кога започва животът - при зачеването или при раждането, смята Гътлър.

Банковите резерви може да бъдат определени като ембрионални, все още неродени пари. Банката може да "роди" нови пари на базата на тези резерви, като използва системата за частичен резерв, за да "създаде" пари и да ги пусне в обръщение. В момента този родилен процес не се случва, като паричният мултипликатор - увеличението на общите парични агрегати, свързани с увеличаването на паричната база, се срина чувствително в развития свят, отбелязва анализаторът.

Докато потребителите и компаниите смятат, че цената на активите им – къщи, молове или каквото и да е, е под стойността на задълженията, които са взели, за да ги придобият, те няма да са в състояние да поемат риск с нови заеми без значение колко евтини са те. Техният фокус ще е насочен само към спестяването на пари и изплащането на заеми, смята експеpтът от Global FX Strategy.

Ситуацията се усложнява допълнително в днешно време, защото правителствата, особено в Европа, не осъзнават този проблем. Те изхождат от тезата, че е невъзможно всички хора да спестяват по едно и също време, тъй като винаги ще съществуват кредитополучатели. Често се случва това да са националните правителства, макар че това е в разрез с общоприетите тенденции в днешно време. Напротив, правителствата се опитват да спестят пари, като според Гътлър резултатът е низходяща спирала на намаляване на разходите, доходите и цените.

Докато инвеститорите в златни активи са в очакване на глобална хиперинфлация, световните икономики ги опровергават, насочвайки се може би дори към дефлационни процеси. Не забравяйте, че в Япония балонът на недвижими имоти достигна своя връх през 1991 г., но дефлацията започна едва през 1999 г., припомня Маршъл Гътлър.

Тъй като хората, които се презапасяват със злато в очакване на хиперинфлация, постепенно осъзнават, че съществува и друг вариант за развитие на ситуацията, те започват да продават наличностите си и да ги влагат в по-продуктивни активи, като например акции. Това е и една от причините цената да продължи да потъва, достигайки под пределните разходи за производство – около 1100 долара за тройунция, след което предлагането ще започне постепенно да намалява, завършава анализа си експертът.