Производителността на труда е от значение, но не е всичко за растежа

Икономистът Самюъл Бритън разглежда влиянието на производителността на труда като един от измерителте за напредъка на икономиката на дадена страна. В своя анализ, поместен във Financial Times, той прави изводите си, базирайки се и на изследванията на независимия икономист Андрю Смитърс. Андрю Смитърс е автор на книгата Valuing Wall Street: Protecting Wealth in Turbulent Markets (Оценяване на Wall Street: Как да защитим състоянието си при нестабилни пазари).

Много често икономистите са обвинявани, че са обсебени от данните за брутния вътрешен продукт на дадена страна – два близки измерителя за националното производство. Те показват, че сред развитите индустриални държави САЩ е страната, която показва признаци за съживяване на икономиката и връщане към темпа на растеж от предкризисните му нива. Великобритания изостава много от своя пик, регистриран преди кризата.

Въпреки това повишаването на БВП на всяка цена може да бъде налудничава идея за дългосрочната визия на икономическата политика. БВП може да бъде максимизиран като се отворят националните граници и се насърчи движението на работна ръка. Може би някои от имигрантите ще бъдат безработни или в други случаи ще плащат социални осигуровки. Но, докато все още има допълнителен прилив към работната сила на дадена страна, нейният БВП със сигурност ще се увеличи, без значение в колкото пренаселена и непривлекателна за живеене би се превърнала тя.

Не толкова лош измерител за напредъка на икономиката може да бъде БВП, падащ се на един работещ. Но дори и този показател граничи с абсурда – БВП може да бъде максимизиран ако се увеличи задължителното работно време на работника за сметка на неговото свободно време.

По-добър измерител за икономиката е БВП, произведен за един работен час, или показател, по-известен като производителност. По този начин поне не се ограничава изборът между труд и свободно време на индивида. В днешно време модерните методи на производство позволяват на работещия сам да избира едно от двете.

През последните 20 години в развитите страни производителността на труда расте средно с 1,5-2% на година. Но през последните три години и до началото на 2013 г. сме свидетели на голям обрат в тази тенденция. Производителността на труда в САЩ спря своя поход до 0,3% на година. Производителността на труда във Великобритания дори е отрицателна – минус1,2%. Германия и Япония също не се справят много добре, но поне са на положителна територия.