Осем предизвикателства пред новото правителство на Австралия

5. Докато сега все още е добре капитализирана, австралийската банкова система притежава изключително големи експозиции към местната икономика и пазара на жилища, който по последни изчисления е надценен. Един спад в цените, увеличаването на безработицата и свиването на доходите могат да направят финансовата система уязвима.

6. Структурата на разходите за труд е шарена, главно заради поскъпналата валута. Минималното заплащане е около 16 австралийски долара на час, в сравнение със САЩ, където е 7-8 австралийски долара, и Китай – 1-2 австралийски долара на час. На австралийските инженери се плаща около 170 щатски долара на час, в САЩ – 132 щатски долара, във Великобритания – 129 долара, а в Япония – 77. През последното десетилетие заплащането в добивния сектор се покачи с 250%. Производителността на труда все още не се подобрява.

7. Политическите опити за ребалансиране на икономиката имаха частичен успех. Централната банка на Австралия понижи основния лихвен процент до 2,5 на сто, с цел да стимулира потреблението и жилищния сектор, както и да обезцени валутата си. Днес ниските лихвени проценти пожънаха частичен успех в жилищния сектор, кредитната активност, потреблението, инвестициите, заетостта и потребителското доверие.

Въпреки сривовете опитите за обезценяване на австралийския долар са без успех, след като водещите икономики прилагат програми за количествени улеснения. Като имаме предвид, че Австралия е вносител на готови продукти, слабата валута ще повиши цените им, ще намали покупателната способност и ще отслаби потреблението.

8. Опитът на Австралия да се преориентира към Азия е обречен. След като бумът в търсенето на суровини и растежът на добивната промишленост се забавят, Австралия вече иска да продава храна, образование, здравни грижи и финансови услуги на Азия, както и да привлича туристи от континента. Но и Азия е изправена пред своите собствени предизвикателства. Австралийската стратегия за Азия също страда от присъщите противоречия между партньорството й със САЩ по отношение на политиките и сигурността и нейната икономическа зависимост от Азия. Закостенелите културни бариери като например т.нар. политика Бяла Австралия, приключила през 60-те години на ХХ век, са игнорирани.

Бумът в добивната промишленост спомогна за поддържането на доходите и покупателната способност, като Австралия извлече огромни ползи от ресурсите си, покривайки конкурентоспособността в много сектори, в резултат на високите разходи, ниската производителност, слабите научни постижения и ограничената производствена база. Австралия може да изгуби значителна част от постъпленията си от добива на ресурси, защото приходите ще идват основно от потреблението.

В интервю, дадено през декември 2012 г., гуверньорът на Централната банка на Австралия беше запитан дали икономическият растеж ще се запази, ако се свият инвестициите в добивната промишленост. Цитирайки определението за Австралия на писателя Доналд Хорн, че тя е „страна на късмета“, управителят на банката отговаря: "Винаги ми задават този въпрос: „Откъде ще дойде растежът?“ И той почти винаги идва.“