Защо производителността се увеличи по време на рецесията

Ако сте управител на място, където безработицата се е изстреляла във въздуха по време на рецесията, може би вече сте забелязали нещо, което не сте очаквали: Подчинените ви, които са допринесли най-малко по време на периода на растеж, изведнъж започват да дават своя най-добър продукт, а понякога задминават дори и вас.

Това е заключението на изследване, проведено от бизнес факултета на Stanford University и Бизнес института David Eccles към University of Utah, публикувано от Националната служба за икономически проучвания. Наречено „Да правиш нещо с по-малко: Усърдна работа по време на рецесия“, изследването започна да анализира защо производителността се покачи рязко от 2007 до 2009, имайки предвид данните на Службата по работна статистика, когато беше най-тежкия период от рецесията.

„Преобладаващото мнение беше, че производителността се увеличи, до голяма степен, защото предприятията съкращаваха своите най-малко продуктивни служители“, казва Кристофър Стантън, професор по финанси в Eccles, съавтор на изследването.

Вместо това, изследователите стигнаха до съвсем друг извод. „Увеличението на производителността беше прекалено голямо, за да се дължи на преразпределение на работната сила“, каза Стантън. По-скоро, „хората, които са били най-малко продуктивни преди рецесията, са започнали да влагат много повече старание. Изтъкнатите служители, от своя страна, не са увеличили старанието и продуктивността си с много, ако въобще са.“

Разликата между двете групи беше особено видна в географски райони, където безработицата е била по-висока от обичайното. Наблюдавайки производителността на 23 хиляди работници в 10 щата, всички от които са източник на „ технологично-базирани услуги, които могат да бъдат проследени“, така че продукцията им да може да бъде измерена точно, изследователите откриха, че високите местни данни за безработицата почти винаги вдъхновяват така наречения Хоумър Симпсън-тип да работи по-усърдно. В географски район, където безработицата е скочила с 5 процентни пункта, например, явлението, което изследването нарича „мудно производство“ е скочило дори повече, с 5,65 пункта.

В противовес „вече доказалите се служители са реагирали много по-слабо на степените на безработица. Тяхната производителност е останала горе долу същата“, отбелязва Стантън. Защо? Стантън размишлява, че доказалите се са приели, че работата им не е застрашена или пък са се чувствали по-уверени, че ще успеят да си намерят друга работа, в случай че бъдат съкратени.

Сега, когато безработицата спада малко по малко в много части на страната дали Хоумър Симпсън-типът сред нас ще се върне към старите си мързеливи навици? „Когато по някакъв начин стане по-лесно да си намериш друга работа, някои хора могат да намалят усилията си“, казва Стантън.

Но от друга страна също е възможно предизвиканото от рецесията повишение на производителността да се окаже дълготрайно. „Хората може да са свикнали да работят по-усърдно и да са намерили начини да вършат работата си по-ефикасно. В някои случаи може да са били принудени да придобият нови способности“, размишлява Стантън. „Всичко това може да означава, че те ще останат по-продуктивни, отколкото са били преди – дори и безработицата да се отдръпне до нивата преди рецесията.“