Уроци от финансовата криза в САЩ - драма в пет действия

Спасяването на американската автомобилна индустрия впоследствие донесе огромни успехи. И двамата президенти Джоржд Буш и Барак Обама говориха за индустрията сякаш е твърде голяма, за да фалира, или поне във времената на финансвова паника. В края на краищата данъкоплатците извадиха 80 млрд. долара от джобовете си. МФ казва, че те са компенсирали около 51 млрд. долара от тази сума. Chrysler погаси задълженията си. Данъкоплатците обаче със сигурност ще претърпят загуби от оставащите им акции, които държат в General Motors.

Автомобилните производители от Детройт са отново в добро финансово състояние благодарение отчасти на програмите на правителството за преструктуриране, които елиминираха голяма част от излишния производствен капацитет на индустрията в САЩ, олекотиха техните дългове и в много случаи намалиха заплатите и създадоха по-гъвкави правила за работа. Това помогна на автомобилните производители да увеличат цените и да реинвестират печалбите си за производството на по-ефективни автомобили и камиони.

От юни 2009 г. насам автомобилната индустрия и производството на части прибавиха 190 хил. работни места, въпреки че заетите в този сектор са по-малко в сравнение с преди кризата.

Спасителните мерки оставиха натрапчив вкус. TARP остави впечатлението, че всяка американска компания би могла да получи правителствена помощ, ако крахът й може да предизвика огромни икономически щети или много хора да изгубят работата си.

Развитието на жилищния пазар

Свиването на цените на жилищата с 30% доведе до сблъсък между администрациите на Буш и Обама на изборите за Конгрес, чиито резултати не удовлетвориха никого. И жилищния сектор, поне до скоро, имаше значителна тежест за американската икономика.

Един на всеки четири американци с ипотека имаха заем, чиято стойност бе по-голяма от тази на къщата му. През последните пет години кредиторите са наложили възбрани върху 4,5 млн. жилища, показват данните на компанията за недвижими имоти CoreLogic.

Редица правителствени програми с най-разнообразни акроними бяха задействани, за да компенсират някои собственици на жилища. Доста от тях се оказаха успешни. Благодарение на една програма почти 900 хил. ипотеки са били преразгледани с цел да се намалят месечните вноски. Около 2,7 млн. души са рефинансирали заемите си на по-ниски лихвени проценти. Но много хора не получиха никаква помощ. Факт.

Но различните схеми бяха скъпи, което озанчаваше да се ощетят облигационерите или да се обложат с данък тези американци, които не купуват повече жилища, отколкото биха могли да си позволят с цел да окажат косвена подкрепа на тези, които се нуждаеха от жилище. Нито администрацията на Буш, нито тази на Обама смятаха, че те ще проработят.

„Жилищният пазар беше мястото, на което се разминаваха очакванията на хората между това кое е възможно и кое е реалистичо“, каза г-н Гайтнър в свое интервю тази година. „Нямаме половината или две трети от един трилион долара, за да осигурим намаление на главниците. Ако го направим, това ще бъде неефикасен начин да излекуваме икономиката и същевременно ще бъде нечестно“.