Уроци от финансовата криза в САЩ - драма в пет действия

Икономиката все още се лекува

Пет години по-късно финансовата система се излекува до такава степен, че сега съществуват съмнения, че по-лесното даване на заеми, както бе в миналото, отново се случва. Но икономиката не е напълно излекувана въпреки необичайните фискална и парична политики.

Основният неразрешен политически въпрос е следният – фискалните и монетарните стимули ли са грешното лекарство или те са неефикасни, за да дадат резултат?

В началото на 2008 г. политиците изровиха от прахта трудовете на Джон Мейнард Кейнс, който предписа намаляването на данъците и нарастване на разходите като лек от Голямата депресия. Политиците преразгледаха и съветите, които дадоха на Япония, която бе изправена пред дефлация в края на ХХ век.

Обама спечели одобрението на Конгреса за намаляването на данъците и увеличаването на държавните разходи, като, по изчисления на Бюджетната служба на Конгреса, за 10 години те са достигнали 830 млрд. долара. През декември 2008 г. Фед свали краткосрочните лихвени проценти почти до нулата. Днес, почти пет години по-късно Фед обещава да ги държи ниски поне още пет години. Изчислявайки, че това няма да е достатъчно, централната банка „напечата“ около 2,8 трлн. долара като закупи облигации с цел да понижи и дългосрочните лихвени проценти – безпрецедентно използване на монетарните сили.

Всяка година от изминалите няколко започваше с оптимистични прогнози, че американската икономика ще нарасне с 3% за годината или повече. Но всяка една година беше разочароваща. Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че БВП на САЩ ще продължи да бъде под потенциала си чак до 2017 г. Безработицата е на нива, характерни само за периоди на рецесия.

В тази светлина фискалните и парични стимули претърпяват провал, както често отбелязват републиканците. Гайтнър обвинява за всичко липсата на късмет – европейската дългова криза, сътресението, което получи Япония след цунамито и ядрената криза.

Властите от Фед и администрацията на Обама казват, че днес биха предпочели да направят повече държавни разходи, за да компенсират спада на търсенето в частния сектор.

Политиците, които предизвикаха кризата, казват, че икономиката би могла да бъде по-зле, ако не са били стимулите. И това твърдение среща изключителна подкрепа сред икономистите в частния сектор.

Но не всеки е убеден в това. „Правителствената политика е причината за проблема“, смята професорът по икономика в Станфорд Джон Тейлър. Той предписва по-малко държавни разходи и парични стимули, докато икономиката не се върне на предвидимо ниво на паричната политика, основана повече на правилата, а не на преценката на служителите на Фед.

Съществува и схващането, че несигурността и безпокойството също оказват много силно влияние. "Има моменти, в които хората като че ли се чувстват малко по-добре, а след това изчезват", казва бившият сенатор Кристофър Дод, дал името си на закона Дод-Франк, който е предназначен за засилване на финансовото регулиране. "Липсата на това чувство за сигурност, че нещата ще са наред, е една от основните причини "да не сме излетели“.