Уроци от финансовата криза в САЩ - драма в пет действия

„По това време е имало възможност Lehman да бъде оставена да фалира, за да даде на Wall Street урок. Всички знаеха, че Lehman използва умело факта, че всички предполагаха, че Фед ще ги спаси“, добавя Мишкин.

Мантрата на централните банкери и регулаторите според Мишкин е, че „искаш да си силен, докато не провалиш системата“. Трудната част, разбира се, е да знаеш кога да бъдеш силен и кога да поискаш помощ, за да не повлечеш цялата система.

Изпълнителният директор на Lehman Ричард Фулд споделя пред специалната комисия към американския Конгрес, съставена да изясни причините за финансовата криза (т.нар. Financial Crisis Inquiry Commission, или FCIC), че вярва до последния момент, че неговата компания ще бъде спасена с правителствена помощ. Разбира се, правителството отказва.

„Положихме всички усилия да спасим Lehman, но бяхме с вързани ръце, защото нямахме правни основания“, казва Бернанке. Според Поулсън, ако през 2008 г. държавните надзорни органи са имали правомощията, които Конгресът им е дал през 2010 г., то те щели да спасят Lehman.

На следващия ден, когато настъпи невиждана паника на финансовите пазари, Фед предостави помощ на American International Group (AIG) – огромната застрахователна компания, изгубила позиции в сделки със сложни деривативни инструменти.

Всичко на всичко Фед и МФ отпуснаха 182 млрд. долара на AIG. В замяна данъкоплатците получиха по-голямата част от акциите на компанията. Днес всички тези акции са продадени и по изчисления на МФ данъкоплатците са получили всичките си пари плюс 23 млрд. долара отгоре. В момента размерът на AIG е наполовина в сравнение с този преди кризата.

Но намесата предизвика политически реакции, особено след като стана ясно, че директори и брокери в AIG са получили огромни бонуси за неправомерно сключени и умело прикрити сделки.

Изненадата от т.нар. Програма за стабилизиране на банковия сектор (Troubled Asset Relief Program, или TARP)

Крахът на Lehman Brothers и всичко онова, което последва, накара Конкреса със значително колебание да одобри идеята на президента Джордж Буш за създаването на програма в размер на 700 млрд. долара от парите на данъкоплатците, с които да се спасят банките.

Пред Конгреса г-н Поулсън споделя, че средствата от TARP ще бъде използвани за закупуването на „токсичните активи“ от банките, т.е. ипотеки, които никога няма да могат да бъдат изплатени. Но средствата не бяха използвани за това. Вместо това МФ купи акции на банките, за да могат те да подсилят основния си капитал.

Резултатите остават противоречиви – желанието на банките, които трябва да бъдат спасявани, да продължат да изплащат дивиденти, последвалото спасяване на Citigroup и Bank of America, компенсациите на изпълнителните директори, връзката (или липсата на такава) между достъпа до средствата на TARP и кредитната активност.

По изчисления на Бюджетната служба на Конкреса от първоначалните 700 млрд. долара около 428 млрд. долара бяха или ще бъдат изплатени. Казват, че голяма част от средствата са били възстановени на данъкоплатците.

Един от най-големите успехи на правителствената кампания за спасяването на банките бяха широко прокламираните „стрес тестове“, стартирали в началото на 2009 г., за да оценят вероятността на 19 големи банки да фалират и най-вече за да принудят тези, които се провалят, да наберат допълнителен капитал.

По-късно и Европа премина през стрес тестовете, въпреки че тяхната версия на Стария континент не бе така агресивна както американската. Днес европейските банки продължават да спъват икономическия растеж.