Световната пазарна икономика не функционира

Краят на ниските лихвени проценти няма да бъде чувствителен, въпреки че количествените улеснения допринесоха минимално за американската икономика, докато може би увеличиха риска в чужбина. Трусовете на глобалните финансови пазари, разпалени от дискусиите в началото на 2013 г. за намаляване на обема на паричните стимули, подчертаха степента на взаимозависимост на глобалната икономика.

Точно както стартирането на количествените улеснения предизвика поскъпване на валутите, обявяването на евентуалния им край предизвика обезценяване. Добрите новини бяха, че повечето водещи развиващи се държави натрупаха огромни валутни резерви и че имаше достатъчно силни икономики, които биха могли да издържат на шока.

И все пак, забавянето на растежа в развиващите се икономики беше разочароващ факт. Това е така, защото то явно ще продължи и през 2014 г. Всяка страна разигра свой сценарий. Спадът в Индия, например, се дължи на политическите проблеми в Ню Делхи, а централната банка се притесни за ценовата стабилност (въпреки че нямаше съществени причини да вярваме, че покачването на лихвените проценти ще направи нещо повече за цената на лука и за други стоки, които стоят в основата на индийската инфлация).

Социалното напрежение в Бразилия даде ясно да се разбере, че въпреки забележителният прогрес в посока намаляване на бедността и неравенството през последното десетилетие, страната все още има много да работи, за да постигне широко споделян просперитет. По същото време вълната на протестите показа растящия потенциал за влияние на средната класа, чийто дял в страната се покачва.

Понижаващият се икономически растеж в Китай имаше съществено отражение върху цените на суровините и така върху износителите на тези суровини по целия свят. Но забавянето в Поднебесната империя трябва да се погледне в перспектива: въпреки по-ниския си темп на растеж останалият свят й завижда. Страната се преориентира към по-устойчив модел на растеж. И дори при някакъв по-нисък прираст той ще служи добре в дългосрочен план както на страната, така и на света.

Както и в предишни години, основният проблем, който преследваше глобалната икономика и през 2013 г. остана липсата на търсене в световен мащаб. Това не означава, разбира се, че липсват реалните нужди – за инфраструктура, например, или по-широко погледнато, за преоборудване на икономиките навсякъде по света по начин, който да отговори на предизвикателствата, свързани с климатичните промени.

Но световната частна финансова система изглежда неспособна да рециклира излишъците на света, за да посрещне нуждите. И господстващата идеология ни пречи да мислим за алтернативно разпределение.

Имаме световна пазарна икономика, която не функционира. Имаме незадоволени потребности и неоползотворени ресурси. Системата не доставя ползите за големи сегменти от обществото. А прогнозите за значително подобрение през 2014 г. - или в близкото бъдеще – изглеждат нереалистични. И на национално ниво, и в световен мащаб политическите системи изглеждат неспособни да извършат реформите, които могат да създадат перспективите за едно по-светло бъдеще.

Може би световната икономика ще се представи малко по-добре през 2014 г., отколкото през 2013 г., или може би не. Погледнати през призмата на по-широкия контекст на продължаващото Голямо безпокойство и двете години трябва да бъдат определени като времето на пропуснатите възможности.