Заветът на Бен Бернанке

Председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке се оттегля, а икономистите възкликват: „Най-успешният председател в историята на Фед!“. Бивш председател на Фед добавя: „Той бе определян, и мисля, че бе напълно заслужено, като най-великият централен банкер в историята.“ Той бе човекът, който спаси света, гений, маестро, пише Wall Street Journal.

Подобни похвали чухме и осем години по-рано за Алън Грийнспан, който се готвеше да се оттегли от поста си след 20 години начело на Фед. Почти две години по-късно начинът, по който се гледаше на ерата Грийнспан бе доста различен, защото кредитният балон, който той създаде, се превърна в мания, която прерасна в паника, която от своя страна се трансформира в дълбока рецесия.

Този обрат във възгледите не трябва да се забравя, имайки предвид, че заседанието на Федералната комисия за отворения пазар (Federal Open Market Committee, или FOMC) през януари бе последно за Бен Бернанке. Няма съмнение, че Бернанке бе един от най-значимите председатели на централната банка в нейната 100-годишна история, но наследството му далеч не е ясно и е много по-объркано, отколкото прочувствените похвали подсказват.

Единият начин да разгледаме ерата Бернанке е да я разделим на три условни части – преди, по време на и след финансовата паника. Действията му преди кризата бяха пълен провал. Той заслужава добри похвали за действията си в окото на бурята. Що се отнася до необикновените му парични усилия от началото на възстановяването, то наследството му ще зависи основно от тях.

Бернанке е посветил много от изследванията си на кризата от 2008 г. и последиците от нея, но имайте предвид, че той бе свидетел как се създава паниката. Ролята му датира от далечната 2002 г., когато изнесе най-популярната си реч, предупреждавайки за дефлацията, която не съществува. Въпреки това той и Грийнспан се вслушаха в съветите на Пол Кругман за насърчаване на жилищния балон, което да се компенсира катастрофата от спукването на дотком балона.

Както става ясно от преписите на Фед, Бернанке бе интелектуалният лидер сред централните банкери при вземането на решението от юни 2003 г. лихвата по федералните фондове да бъде понижена до 1% и да бъде държана на това ниво в продължение на дълги години. И това се случи въпреки бързо ускоряващата се икономика (която записа ръст от 3,8% през 2004 г.) и покачващите се цени на суровините и на недвижимите имоти. Дългогодишната политика на Фед за поддържането на отрицателни реални лихвени проценти създаде кредитната мания, която доведе до бума и спада в жилищния сектор.

От архивите на американската централна банка става ясно, че Бен Бернанке е подценил степента на спада в жилищния сектор и на финансовата зараза. Но това направиха и редица други. По-малко простим е фактът, че Бернанке отказа да потвърди, че Фед е допуснал някаква грешка в манията през тези години.

След като удари кризата, Бернанке и Фед заслужават да бъдат похвалени за съмнението си. Едва след време - и след закъснялата преценка за случилото се - е лесно да се забрави колко бързо ни обзе финансовата паника. Федералният резерв трябваше да компенсира срива в паричната маса чрез увеличаване на предлагането. Банкерите го направиха със сила и замах. Някой може и да не са съгласи със специалните гарантиращи програми на Фед, но тогава не бяхме попаднали във финансовия полярен вихър. Трудно е да се интерпретира дали и как другите биха се справили.